БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
77 - Рубенс 
9 April 2014 - 11:02:16

Той не е дебел, но е едричък. И предпочита, ако е възможно, животът да цъфти около него също на по-едрички порции – с пълнокръвни жени, с отрупани софри, дълги разговори с европейски владетели и с много рисуване, защото то е в основата на всичко останало.

„Моята страст идва от небесата, не от земните разсъждения” – така разбира нещата великият фламандски художник Петер Паул Рубенс и така ги нарежда. А кой ще укори гения за начина, по който се реализира? Пък и защо да го укорява? Още за Рубенс може да чуете в очерка на Пламен Асенов тук:




Музика от фламандски ренесанс

За какво се сещате, ако чуете някой да споменава „трите грации”? Едва ли точно за сияйната Аглая, благоразумната Ефросина и цветущата Талия, прекрасните девойки, които, според древните гърци, радват и утешават боговете на Олимп, тъкат сватбената рокля на Хармония, изобщо – троицата, чието съществуване е жива прослава на красотата, грацията и вечната младост. В такава ситуация аз лично веднага се сещам за Мишел Пфайфър, Анджелина Джоли и Майла Кунис.

Разбира се, колкото хора, толкова и идеали, но съм сигурен, че Рубенс, макар иначе деликатен човек, би направил кисела гримаса, ако му пробутаме коя да е от нашите съвременни версии за трите грации – твърде кльощави ще дойдат всички те за бароково пищния му вкус. Вижте неговата „Венера пред огледалото”, вижте „Андромеда” или „Вирсавия при фонтана”. Разбира се, вижте и най-известните му шедьоври на женската плът – „Трите грации”, „Съдът на Парис”, „Похищението на дъщерите на Левкип”. Както в цялото творчество на Рубенс, което поставя основите на барока в изобразителното изкуство, и тук виждаме едри тела, изобразени в стремително движение, дори когато са само седнали, много често цялата емоционална атмосфера на картините е напрегната, изтъкана от резки контрасти между светлина и сянка, наситена е с богати, топли цветове.

В прочутите картини с прочутите рубенсови жени сюжетите са от античната митология и с откровената си, пищна голота, телата в тях носят силен еротичен заряд, без обаче да прескачат отвъд естетиката. Тези фигури със сигурност въплъщават идеала и на самия художник, и на неговото време - както за женските форми, така и за магическия женски дух. Но тяхната пищност е свързана не само с прослава на този идеал, тя носи и чисто занаятчийския, ако щете, интерес – просто телата с повече разкошна плът, с техните гънки, издутини и извивки, са му по-интересни за рисуване. Поне така твърдят негови критици и биографи.

А как обясняват те, ще попита някой, противоречието между това, че Рубенс е, от една страна силно религиозен човек, от друга - най-големият религиозен художник на своето време, а от трета – творец, който не просто рисува, а буквално прославя плътското и земното, тоест, според църковните разбирания на времето – грешното и дяволското начало. Всъщност противоречието е привидно, плод на незнание или предразсъдъци, които имаме, за онова време.

Рубенс живее в особено динамична епоха - времето на късния, зрял Ренесанс и прехода към Просвещението. Тогава е твърде разпространено разбирането, което и самият художник споделя, че човешкото тяло изобщо е точно толкова велико божие творение, колкото и тялото на даден светец. Ако с думи не бях достатъчно ясен, то с музика ще се опитам да илюстрирам характера и динамиката на онази епоха, за да усетите как духа вятърът на промяната в нея.

Музика, фламандския ренесанс

Ето сред какво се ражда Петер Паул Рубенс. А ето и сред какво умира художникът.

Музика, нидерлански барок

Петер Паул Рубенс е рядък по мащаб гений, който има всички качества, необходими както за велики дела в изкуството, така и за успех в обществото. Описват го като човек с мощен интелект, кипяща енергия, добро здраве, приятна външност, удивително чувство за хармония и бистър ум, подходящ и за творческа, и за делова работа. Роден е през 1577 година в Зиген, Германия. Фламандското му семейство се оказва там поради сложна каша, забъркана от професионалните ангажименти, религиозните убеждения и любовните трепети на баща му – адвокатът от Антверпен Ян Рубенс.

Ян е калвинист, но бяга с жена си в Кьолн заради гонения срещу протестантите в Нидерландия. В Кьолн става юридически съветник на Анна Саксонска, съпругата на принц Вилхелм Орански, мести се с нея в Зиген, а междувременно двамата се залюбват. Обаче очевидно Ян не зарязва и съпружеските задължения към жена си Мария - бебето Петер се ражда 6 години по-късно, малко след като баща му е затворен заради дългата афера с Анна Саксонска. След смъртта на бащата, семейството се връща в Антверпен, а там пък Петер се връща към католицизма, получава класическо за времето си образование и на 14 започва да чиракува при художници.

Основна част от обучението му е копиране на стари майстори – маниер на учене, който Рубенс практикува до края на живота си. Все пак, първият етап от доживотното му учене свършва през 1598-ма – на 21 той е приет за майстор в антверпенската Гилдия на Свети Лука. Две години по-късно заминава за Италия. Там попива цялата прелест и новаторско майсторство на художници като Тициан, Веронезе, Тинторето, Караваджо, разбира се – Микеланджело, Рафаело и Леонардо също. В Рим получава първата си сериозна поръчка, която му носи престиж – три мащабни работи за църквата Санта Кроче ин Джерузалеме. През 1603 година херцогът на Мантуа го праща на дипломатическа мисия в Испания, пътуване, по време на което Рубенс реализира печалба три в едно – навлиза в тънкостите на дипломацията, с която после се занимава през голяма част от живота си, гледа и копира картини на Рафаело, Тициан и други от колекциите на испанския двор и изгражда безценни контакти с владетелите, под чиято корона е родната му Фландрия.

След връщането си в Италия, Рубенс получава и най-голямата си поръчка – олтара на църквата Санта Мария ин Валичела в Рим. Изобщо, по всичко личи, че точно на Апенините той намира себе си и се превръща в онзи голям художник, когото познаваме. Рубенс дотолкова е запленен от тамошната култура и живот, че в писмата се подписва Пиетро Паоло, а след смъртта на майка си отива в Антверпен, както смята, съвсем за малко, с идеята скоро да се върне отново в Италия, идея, която обаче никога не реализира.

Джироламо Фрескобалди, Песни

В Антверпен Рубенс е назначен за придворен художник от ерцхерцог Алберт и жена му, Изабела. За да предотвратят връщането му в Италия, дават му годишна пенсия от 500 ливри и „допълнителни права, почести и облекчения заради неговия разум и огромен опит в изобразителното изкуство, както и в други изкуства”. Има се предвид майсторството му като дизайнер на килими, илюстратор на книги и украса на златни и сребърни съдове. Той може да отвори ателие в Антверпен, „да обучава в изкуството си когото пожелае, без да е обект на ограниченията на гилдията” и без ограничения да приема поръчки от други клиенти.

Освен това, херцозите Алберт и Изабела си му заплащат отделно всяка своя поръчка. Интересно е да се разбере как художникът е успял да влезе под кожата им до такава степен, но при всички случаи е вярно онова, което пише един негов племенник – херцог Алберт държи Рубенс „окован със златни окови”. Животът в тези окови е лек и приятен, мнозина лесно биха се провалили от леност, лакомия или някой друг, уж несмъртен, но пагубен за човека грях. Рубенс не го допуска. Той е подреден и организиран човек. Не само управлява огромна работилница, където много ученици се обучават и изпълняват поръчки, но и сам рисува постоянно.

Известно е, че има твърди и здравословни както за духа, така и за тялото навици – става в 4 сутринта, работи до 17 следобед, а после отива да язди. Докато рисува, му се чете класическа литература. Намира също време за колекциите си от скъпоценни камъни, антични скулптори и други чудеса. Славата на Рубенс расте и той получава голяма поръчка за картини от Мария Медичи, кралицата-майка във Франция. Междувременно ерцхерцог Алберт умира, а жена му, Изабела, го натоварва с поредица дипломатически мисии, първата от които е точно във Франция. През следващите десетина години Рубенс се отдава на дипломатическата игра с не по-малка страст и не по-малък успех от играта на изкуство. Всъщност, съчетанието на двете често му отваря врати и сърца, които биха били затворени за всеки друг.

Такъв е контактът на Рубенс с английския крал Чарлз І, при когото той е изпратен с мисия за примирие от испанския крал Филип ІV. Рубенс се сближава с Чарлс, водят дълги разговори не само за войната и мира, но и за изкуството, художникът му рисува за подарък известната си картина „Алегория на мира и войната”, а накрая и испанският, и английският крал поотделно, му дават рицарско звание.

Музика, Карло Фарина

Последното десетилетие от живота си Рубенс води не много по-кротък, но все пак - малко по-уседнал живот. Жена му е умряла по-рано от чума и през 1630 той се жени за 16-годишната Хелена Фурман, най-красивата Елена по неговите барокови критерии – тя е чувствения модел, увековечен като Венера и други преливащи от плът и жизненост богини в повечето му късни платна. Той и купува замък, тя му дава пет деца. Последното от тях се ражда цели осем месеца, след като знаменитият художник Пиетро Паоло Рубенс се е преселил в онзи красив и пищен свят, който цял живот рисува.

Музика, фламандски барок

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.