БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
70 - Ернан Кортес - част първа 
19 February 2014 - 11:15:23

Основният персонаж в тази история се казва Ернан Кортес. Истинският главен герой в нея обаче се нарича Съдба.
Очеркът може да чуете тук:



Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Историята, която следва, е изпълнена с толкова много сложни перипетии, изумителни случайности, невероятни съвпадения, щастливи и нещастни обрати в живота на всички участници в нея, че ако не се беше случила наистина, нейният автор и досега щеше да търпи критики, че прекалява с въображението. С други думи, ако тя беше човешко творение - пиеса, филм или роман, щеше вече да е забравена от публиката, както става с всяка любопитна, но и прекалено екстравагантна измислица. Само че тя не е човешко творение – хората в нея само участват.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Какъв е общият фон на историята? През 1492 година Христофор Колумб открива един дребен остров от Карибите. Мястото е с хубав климат, богато на странни хора, животни и растения, но няма много злато, каквото се очаква да има в една уважаваща себе си Индия. Да, Колумб смята, че е стигнал до Индия по краткия западен път, затова нарича мястото Западни Индии, то става част от испанската корона и се пълни с хора, които продължават да изследват околните земи, водени от стари и нови легенди за несметни богатства. Тогава Ернан Кортес е вече юноша и душата му е завладяна от приказните истории за богатства и приключения, които се носят из цяла Испания. Цяла, защото през 1469 г. Кастилия се обединява с Арагон чрез династичен брак, който, за разлика от много други, се оказва успешен и играе важна роля за историята на Испания, Европа и света.

През 1478-ма са завладени Канарските острови, а през 1492-ра пада Гранада, последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров. С това испанската корона върху главите на Фернандо и Изабела е вече голяма и красива. Островите в западния океан все още са дребни, едва забележими бисерчета, инкрустирани в нея. Но броени години по-късно ситуацията ще се промени – след като момчето Ернан Кортес порасне и прибави в короната Мексико, истинския огромен диамант. Засега обаче той още учи право в Саламанка.

Луис Милан, Павана ІV

Доста източници твърдят, че семейството на Кортес е знатно, но не особено богато. Не е истина. Дядото на Кортес, Алонсо, е Върховен магистър на духовния рицарски орден Алкантара, създаден за борба с маврите. Баща му, Мартин, е капитан от армията, но не кара с едната капитанска заплата - всъщност той е юрист и кралски нотариус, води дори лични дела на владетеля. Майка му, Каталина, е братовчедка на Франсиско Писаро, конкистадорът, който по-късно завладява инките. Фамилията е близка също с Николас де Овандо, губернатор на остров Испаньола, днес Хаити. Точно при него заминава през 1504 година младият Кортес.

Преди това обаче учи две години и, макар че е умен, знае прекрасно латински, пише стихове, а и овладява добре тогавашното право, завършва само бакалавърската степен и се маха от Саламанка, защото на душата му е скучно. Родителите му не са доволни, че младият и високомерен инатливец се прибира в къщи, а на него пък в провинцията му е още по-скучно, отколкото в университета.

На 18 Кортес поема към Новия свят и пристига в Санто Доминго, столицата на Испаньола. Веднага получава земя и роби, назначен е за нотариус на малко градче и бързо забогатява. Участва в различни експедиции в Хаити, както и в похода на Диего Веласкес за завладяване на Куба. Отличава се в битки, после се кара с Веласкес, лежи в затвора, сдобрява се с губернатора, прави селскостопански пробив, като пръв започва да отглежда в имението си едър рогат добитък, участва в добив на злато – изобщо, за петнайсетина години преживява вероятни и невероятни приключения и, ако може така да се каже, напълно израства като авантюрист. Всъщност, нали никой не си прави илюзии, че Кортес е добродетелен човек? Защото не е, въпреки дълбоката си религиозност.

Точно за него доминиканският свещеник Бартоломео де лас Касас, един от малцината испанци, загрижени за съдбата на местните жители, пише: „Бог, който единствен знае колко индианци заплатиха с живота си за неговото богатство, ще му поиска сметка за това!“

Музика от двора на Карлос V1

След Куба, губернаторът Диего Веласкес иска да завладее Мексико, богата на злато страна, за която се знае, че съществува отвъд морето и назначава Ернан Кортес за капитан на флота. Той се състои от девет кораба, които всъщност Кортес и негови приятели плащат със собствени пари. Когато флотът стига в Тринидад обаче, Веласкес получава донесения, че Кортес ще го измами и иска да го арестува. Не го прави за да не предизвика бунт на моряците, твърде предани на капитана си.

Още в началото на експедицията този капитан е издигнал своето собствено знаме - кадифено, обшито със злато, с извезан червен кръст и надпис: „Приятели, да вървим под кръста и под този знак, ако сме вярващи, ще победим”. И всички вярват в тези думи, макар никой да не знае със сигурност колко пророчески ще се окажат те. Моряците са надъхани, от една страна с видения за съкровища, от друга – с вяра, че са християнски войни, които носят истина и спасение за езичниците. Ето как експедицията на Ернан Кортес, едва девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня, тръгва да завладява Мексико през годината 1519.

Звук от море и кораб
Испанската армада, музика

По онова време територията на днешно Мексико не тръпне в очакване да бъде открита, още по-малко – завладяна, от когото и да било. Всъщност, тя си е отдавна открита и населена с различни племена – първо олмеки, после толтеки, маи, заменени от неясно откъде дошлите ацтеки. През 1325-та те основават своята империя и, въпреки, че не познават колелото, имат страхотни постижения, сред които е и столицата Теночтитлан, днешното Мексико сити. Градът е фантастично инженерно съоръжение - комплекс от изкуствени острови и насипи между тях, израснало сякаш от солените води на езерото Тескоко.

Хората в империята, дори онези от подчинените племена, си живеят както всички други хора по света - къде нещастно, къде щастливо, но при всички случаи, в свой познат и любим свят. Начело на могъщата ацтекска империя в онзи момент е Монтесума ІІ. Той поема престола през 1502 година, а при идването на испанците е 52-годишен. Освен император, Монтесума е върховен жрец, в мексиканските хроники е описан като “учен, астролог, философ и вещ във всички изкуства”, с други думи – нещо като европейската мечта за просветен монарх, само че сбъдната не през ХVІІІ, а още през ХVІ век. Знанията в тази ацтекска епоха на просвещение, разбира се, са свързани основно с религията им, а тя е странна, дори леко шизофренична – и то не само заради кървавите жертвоприношения, реализирани чрез изтръгване на още туптящи човешки сърца. Двойствеността идва оттам, че ацтеките се кланят официално на един бог – страшния, ако не зъл, Тецкатлипока /Димящото огледало/, а неофициално подкрепят друг – добрия и човеколюбив Кетцалкоатл /Пернатата змия/.

Между тези двама божествени братя съществува съперничество открай време. В предишната епоха Кетцалкоатл създава човека от стари кости и го учи на много полезни неща, затова хората го обичат. Брат му не просто завижда за тази любов, има и нещо повече. Той подозира, че Кетцалкоатл, в милостта си към хората, е склонен да ги дари с най-висшия дар – безсмъртието, нещо напълно недопустимо от гледна точка на боговете. Ето защо Тецкатлипока прогонва брат си. Но той, когато си тръгва, оставя пророчество - ще се върна от Изток в годината Една Тръстика, в денят Девети вятър, и ще възстановя властта си. Ацтеките разполагат с точно описание на начина, по който изглежда Кетцалкоатл – той е странен с бялата си кожа, черни дрехи и съвършено необичайната за тамошното население брада, а, освен това – мрази човешките жертвоприношения.

Заедно със свитата си язди някакви големи елени, имат огнени цеви и отплуват в морето към Изтока, качени на чудни “високи салове”. В годината 1519 след Христа, която ацтеките, разбира се, не измерват по същия начин, император Монтесума, първожрец на Тецкатлипока, е особено внимателен. Навсякъде се появяват знамения, че нещо тревожно предстои. Според цикличния мексикански календар това е годината Една тръстика и той е нащрек – ще изпълни ли Кетцалкоатл своето пророчество или и този път връщането му ще се отложи с още 52 лета.

Е, не се отлага, защото Съдбата не знае как да отложи себе си. На 21 април 1519-та, когато Кортес пристига от Изток, качен на чудните си високи салове и акостира на брега до сегашния, основан от него град, Веракрус, по християнския календар петък от Страстната седмица. Той слиза на брега за тържествената литургия. Облечен е в черни дрехи, има бяла кожа и гъста брада, заедно с хората от свитата си язди някакви големи елени и държат необичайни цеви, от които понякога излиза огън. От предишното му слизане в Кампече се знае, че категорично мрази човешките жертвоприношения.

На всичкото отгоре, християнският Разпети петък се оказва точно мексиканският ден Девети вятър. Монтесума е потресен – пророчеството се изпълнява пред очите му. Добрият бог Кетцалкоатл очевидно се завръща и той, самият върховен жрец, е свидетел пред народа си за това. Та кой ли слаб човек, пък бил той и всемогъщият император, ще дръзне срещу волята на боговете.

Епични песни, Две стъпки от ада

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.