БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
61- Йеронимус Бош  
18 December 2013 - 11:16:41

Талантът му е огромен, въображението – невероятно, знаем малко за живота му и почти не разбираме значението на образите в огромната част от запазените му картини. Той се казва Йеронимус Бош и живее преди около пет века в Нидерландия. „Почетен доктор по кошмарите”, „Сюрреалист преди сюрреализма”, „Първият хеви-метъл художник” – това са само част от титлите, които сега му даваме в опит да запълним празнотите. Но може би няма смисъл да се мъчим. Може би е достатъчно само понякога да поглеждаме през стиснати от ужас очи към света в картините на Йеронимус Бош, за да разберем каквото ни трябва. Плюс онова, което не бихме искали никога да разбираме.



Представете си книга, написана на китайски, но с кирилски букви - можем да прочетем всяка дума, но не разбираме смисъла на нито една. Подобно е положението ни и спрямо творчеството на Йеронимус Бош. Можем да видим картините му в Мадрид, Берлин, Брюксел или където още ги има. Можем да ги разгледаме с микроскоп, с телескоп, ако щете. Можем да направим каталог на странните, демонични образи, на фантастичните му човеко-животни или човеко-машини. Можем да го изучим най-подробно с всички науки. Но продължаваме да не разбираме какво точно значи всичко това. Често дори не можем да се досетим каква алегория изобразява неистовият танц на живота и смъртта, на възходите и паденията, на дяволските грехове, скрити в ангелски криле, онзи танц, който се вихри пред очите ни, когато гледаме. Не помага и това, че запазените до днес картини на Бош са малко, само 25, плюс 8 рисунки. Едва 7 от тях са подписани, нито една не е датирана, така че датите критиците си ги съчиняват. И все пак сме сигурни, че, със своята четка и мисъл, непознатият човек от късното Средновековие Йеронимус Бош неистово прилича на истински съвременен магьосник, който безболезнено отваря черепа ни, за да придаде чисто нови форми на мозъка ни и неговите представи за света.

Има една рисунка, която се смята за късен автопортрет на Бош. Тя изобразява дребно старче, с поглед, който излъчва много мъдрост, тъга и ирония. Поне това аз виждам, не знам за другите. Но, така или иначе, за да стигне до рисуването на онова, което рисува, Бош наистина трябва, поне мислено, да е преживял няколко живота, пребродил няколко свята, погубил и възродил няколко собствени души. Иначе няма как да си обясним присъствието в картините му на онова непознатото за нас, което за него очевидно е твърде познато. Няма как иначе това момче от северната част на провинция Брабант, което почти не е напускало родния си Хертогенбос, да знае толкова много за миналото, настоящето и бъдещето на човешкия дух, за страховете, които го измъчват и за начина, по който се възвисява от кално тяло до божествена прашинка. Или пада обратно.

Йеронимус Бош е роден около 1450-та година в Хертогенбос, нидерландски град, по онова време част от земите на Филип ІІІ, херцог на Бургундия, а после – от империята на Хабсбургите. Истинската му фамилия е Ван Акен, тоест, от Аахен. Той я сменя с артистичното име Бош или Бос, по името на родния си град. Със сигурност се знае, че дядо му, баща му, трима от чичовците му, както и поне единият му брат, са художници – изобщо артистична фамилия. Смята се, че най-вероятно баща му го е учил от малък в занаята на художеството. Добре е документирано също, че през 1563 година Хертогенбос е погълнат от опустошителен пожар, в който са изгорели над 4 хиляди къщи и са загинали много хора. Някои биографи приемат, че чудовищните картини от този апокалипсис, дяволските пушеци и обгорелите трупове, застинали по улиците, са запечатани в детското съзнание на Бош и са основа на послешните му художествени търсения в света на демоничното, на неговия поглед в Ада и всичките му алегории, свързани с греха и наказанието за греха. Защото всъщност това е нормалното за онова време и общество обяснение на връхлетялото бедствие. Не е известно къде е учил Бош, но се предполага, че има добро за времето си образование, защото по-късно се занимава с алхимия, астрономия и медицина. Дори една от прочутите му картини се казва „Премахването на камъка на лудостта” и изобразява лекар, който прави трепанация на черепа на пациент. Разбира се, идеята по този начин да се премахне лудостта – или, в друг вариант, глупостта, срещу която Бош също много се противи – е представена съвършено иронично в случая. Но фактът с изобразяването на трепанацията си е факт, а нали се сещате, че тогава подобни визии граничат с чудо, науката още не е станала онзи идол за човека, в който ще се превърне два-три века по-късно. Едновременно с това Бош е и силно религиозен. През 1488 година той става член на много консервативното, леко мистично, тайнствено и влиятелно за времето си – а може би и досега, защото то продължава да съществува - католическо братство, наречено „Братство на Богородица”. Това елитно общество в Европа има около 7 хиляди членове, а в родния на художника Хертогенбос се състои от 40 души, но те практически управляват града. Мястото си в братството той заслужава както заради дълбоката си религиозност, огромния си художнически талант и пъргавата си мисъл, така и заради богатството, с което го дарява бракът, сключен 8 години по-рано. Алейт Гояртс ван ден Меервеен се казва жената, в чието голямо имение двамата се местят и живеят до края на дните си. Щастието им обаче не е пълно - нямат деца и това вероятно също по някакъв начин се вписва в представата за грях и съответно – за божие наказание, която Йеронимус Бош носи в себе си постоянно. Художникът умира неизвестно от какво. През 1516 година, на 9 август, е погребан в църквата „Свети Йоан Богослов”, чиито незапазени до днес витражи прави по-рано по поръчка от Братството на Богородица.

Като споменах Свети Йоан Богослов, веднага се сетих за картината на Бош „Сватбата в Кана Галилейска”. Тя е много различна от всичките му останали творби, защото не само не включва нито един демоничен образ, но и нито едно от гротескните лица, които присъстват в другите му фигурални композиции като „Носенето на кръста” например. В същото време „Сватбата…..” е смразяващо тайнствена, езотерична и пълна с потенциал за наистина опасни спекулации. С други думи, ако Дан Браун ми обещае десет процента от милионите, които ще изкара с превръщането на тази история в бестселър, ще му подаря сюжета. А на вас ще го подскажа безплатно. Смята се, че като рисува сватбата в Кана, в ролята на младоженеца Йеронимус Бош изобразява младия Свети Йоан, любим ученик на Христос и автор на няколко текста от Новия завет, включително прочутия Апокалипсис, а в ролята на младоженката е не друг, а Мария Магдалина. Тази интерпретация е толкова странна, че спекулациите в „Светата кръв и светия Граал” наистина ряпа да ядат. Има съмнения – и не само заради тази му работа, но и заради общата алегорична атмосфера на неговите изображения - че Бош всъщност е бил таен еретик, адамит, катар или нещо такова. Не знам, пък и никой не може вече да потвърди това със сигурност. Знае се обаче, че той наистина обича да използва светци в своите работи – вероятно защото те са хора, застанали винаги на границата между греха и величието. Типичен пример е прочутия му триптих „Изкушението на Свети Антоний”. Сюжетът в него е прост - светецът е почти припаднал върху олтара в централното пано на триптиха, а навсякъде наоколо се вихрят грехове, с които той трябва да се справи. Този сюжет, точно под влиянието на Бош, се интерпретира после и от някои модерни художници-сюрреалисти като Салвадор Дали и Макс Ернст. Но аз пък ще ви разкажа моята любима история за Свети Антоний, който всъщност е египетски монах-пустинник, основател на християнското монашество изобщо. Та като отива той на диспут с арианите в Александрия, изведнъж спира насред улицата и дълго-дълго гледа преминаващата изключително красива жена. - Учителю…..- успява само да промълви втрещеният му послушник. – Бог е сътворил красотата, за да и се радваме, не да отвръщаме очи от нея – отговаря му обаче пустинникът. И продължава пътя си.

Така или иначе обаче, най-известната творба на Йеронимус Бош си остава „Градината на земните удоволствия”. Тя също е триптих. Левият панел изобразява Рая, в който голите, но невинни Адам и Ева играят като истински деца със самия Творец. В средата са изобразени множество голи тела, преплетени в странни и изумителни форми на човешки наслади. Отдясно е Адът, където попадаме, след като сме минали – и защото сме минали - през земните удоволствия. Има една версия, според която Йеронимус Бош е вярвал, че цялата наша Вселена е само частица, която се носи из храносмилателната система на Сатаната, затова и положението на човека е такова окаяно, каквото е. Не знам дали това е вярно. Но ако е и то означава, че живеем изцяло в Ада, то откъде тогава у нас се е заселила представата за Рай.

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.