БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
58 - Виктор Юго 
22 November 2013 - 11:13:31

„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.” Това са последните пет изречения, които Виктор Юго, великият поет, прозаик, драматург, политик и любовник от ХІХ век, написа със собствената си ръка.



В тях няма нито дума за поезия, проза, драма, политика или любов. Има само последен остатък от живот и първи истински танц със смъртта.

Сен Санс, Зловещ танц /Tim Burton Style/

Всъщност през целия си съзнателен живот Виктор Юго е буквално обграден от смърт. Тя танцува постоянно около него, като му отнема всичко любимо, но, кой знае дали с някаква висша цел или съвсем безцелно, не докосва самия него, оставя го постоянно жив -да страда безкрай и да преодолява страданието.

Тази игра започва с майка му, Софи, която възпитава у него здрави католически и монархически убеждения. Юго дори не смее да и съобщи, че е сгоден за любимата си приятелка от детството Адел Фуше, а изчаква смъртта и, за да се ожени. Софи умира през 1821-ва, когато Виктор е на 19. После му трябват над 25 години, за да преодолее майчиното възпитание и да се превърне в свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – отбелязва той в стихотворението си със заглавие „Написано през 1846-та”. Следва първият му син, Леополд, който умира няколко месеца след раждането си. По това време пък брат му Йожен се оказва с шизофрения и е прибран в психиатрична клиника за остатъка от живота си. Самотен, Юго се сближава с баща си, изтъкнат бонапартист, от когото се е откъснал в детството заради голямото разминаване между неговите възгледи и тези на майка му. Юго старши обаче също умира скоро след завръщането на блудния син.

Няма и десет години след женитбата си с Адел, тя започва да изневерява на Виктор с приятеля му, известния френски литературен критик Сент-Бьов, и тази връзка е дълга. Юго се прави, че не вижда, бракът му с Адел се запазва и те продължават да живеят заедно, защото духовно са много близки. Но и той, както подобава на времето и мястото – Франция през ХІХ век, пък и на характера му – романтичен и борбен, не остава назад и има доста любовни афери през живота си. Най-важната от тях е връзката му с актрисата Жулиет Друе, която продължава 50 години. Сега пък Адел цял живот си се прави, че не забелязва и дава вид, че е единствената жена за него.

Доницети, Лукреция Борджия

С Жулиет Друе, изключително красива и умна жена, Юго се запознава, докато тя репетира за пиесата му „Лукреция Борджия”, по която по-късно Доницети пише едноименната си опера. Флиртът обаче бързо се превръща в дълбока любовна история. Той наема за Жулиет къща, осигурява и рента, тя му става секретарка и го придружава във всички пътувания, включително в изгнанието му по-късно. Въпреки че са почти винаги заедно, в редките моменти, когато не са, двамата си пишат писма, само нейните са над пет хиляди на брой. „Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими.

Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца.” – пише му Жулиет. Смятате ли, че това е лицемерие, че тя ги пише такива, защото знае, че писмата ще останат за поколенията, а когато са насаме, сигурно го врънка да се разведе и да се ожени за нея. На мен поне така ми се стори отначало. Но нищо подобно. Жулиет Друе доказва десетилетия наред, че никакво лицемерие не проявява, а само най-искрена и чиста любов спрямо Виктор Юго, дай, Боже, всекиму.

Дженифър Лав Хюит, Аз ще те обичам, песен от филма „Парижката света Богородица”

Дженифър Лав Хюит и „Аз ще те обичам”, песен от саундтрака на „Парижката света Богородица”. Не знам дали забелязахте обаче как, щом заговорихме за смърт, веднага се намеси и темата за любовта. И обратното се случва много често. Но, така или иначе, през 1843-та, току-що омъжената любима дъщеря на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при инцидент с лодка. Лодката се обръща, многото тежки фусти, характерни за модата през онази епоха, буквално я завличат на дъното, а завличат и съпруга и, който опитва да я спаси. Тогава Юго е вече голям писател във Франция и известен по света. От излизането на първия му роман са минали 18 години.

Междувременно е издал пет стихосбирки, които го утвърждават, като дълбок елегичен поет, десет години са минали и от появата на първия му наистина знаменит роман – „Парижката света богородица”, който веднага е преведен на много европейски езици. Още през 1827 е поставена и първата пиеса на Виктор Юго – „Кромуел”. В нея той разчупва схемата на класицизма, и поставя основите на собствената си романтична драма. „Кромуел” има голям успех, следва най-известната му и досега пиеса - „Ернани”. Така той се отдава изцяло на театъра, макар че пиесите му често са освирквани от публиката, която, свикнала с удобството на класицизма, трудно приема предизвикателствата на бурния и субективен романтичен подход.

Цялото това творчество и цялата тази слава, дори освиркванията, са добре дошли за Юго на принципа, че всеки ПР е добър ПР, те го поставят постоянно в центъра на общественото внимание, а той харесва това. Както казах обаче, умира любимата му дъщеря и съкрушеният до дъно баща просто спира да пише. Не за ден или за два. Спира да пише за цели десет години, до периода на доброволното изгнание, в което заминава през 1851-ва.

Сен Санс, Химн за Виктор Юго

До този момент Виктор Юго е известен общественик, но през 40-те години започва да се занимава и пряко с политика. По време на Юлската монархия той, на път вече да се откъсне, но още неоткъснал се от майчиното си възпитание в монархически дух, става приближен на крал Луи-Филип, избран е за пер на Франция и като цяло – наивно се опитва отвътре да промени режима към по-добро. Както се знае – това става толкова рядко, че по-добре да не опитваш, защото най-често има лоши последици за този, който прави опита. Така и се получава в случая.

По време на революцията от 1848 Виктор Юго е назначен за кмет на 8 район в Париж и сам води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той изразява неодобрение за силовото потушаване на метежа, а още по-късно пише и романа си „Клетниците”, в който героите са изцяло от другата страна на барикадите и писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се чувства част от тях. Естествената му трансформация от монархист към републиканец обаче все пак е в ход и през 49-та Юго подкрепя избора за президент на Луи-Наполеон Бонапарт. Но само две години по-късно бурно къса с него, когато той се обявява за пожизнен президент. Заради реакцията си писателят е арестуван, но скоро е освободен след енергичната намеса на любовницата му Жулиет Друе. Юго веднага се маха, заминава първо за Белгия, а после за британския остров Джърси насред Ламанша.

Тук той, вече като отявлен републиканец, пише гневни сатирични памфлети срещу Луи-Наполеон и неговото управление. Памфлетите му официално са забранени във Франция, но се разпространяват нелегално и се четат от всички. Само че като един истински гръмовержец Юго изпуска мярката и отправя критики също към британската кралица Виктория, на чиито остров се намира. Затова е прогонен оттам и се установява на близкия остров Гърнси, където изглежда се успокоява малко. Виктор Юго се връща към литературната си дейност, но работите му вече са наситени с много политически заряд. Имам предвид, разбира се, както стихосбирките, които пише там, така и романът „Клетниците”. Той е популярен сред читателите и отхвърлян от критиката, но все пак нещата изглеждат така, сякаш облаците са се разпръснали и слънцето е изгряло над главата на вече близо 70-годишния творец.

Глук, Орфей и Евридика

Само че, както ви казах, смъртта очевидно е решила да не сваля никога обсадата около крепостта, наречена Виктор Юго. През 1868 година умира съпругата му Адел. Следват двамата му сина в кратък период. Наистина, последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, но напълно безумна и затворена в психиатрия, където попада след истинска драматична любовна история. Самият Юго получава лек инсулт, но все пак е добре.

Големият удар върху него идва със смъртта и на Жулиет Друе, която след смъртта на жена му се местила да живее при него. Две години по-късно, след като са го напуснали всички близки, а и повечето литературни колеги и приятели, на почтената възраст от 83 години, Виктор Юго също си тръгва от този свят, повален от пневмония. Над два милиона души го изпращат в последната му разходка с катафалката на бедните по пътя от Триумфалната арка до Пантеона, където е погребан. Въпреки че отказва да бъде опят от свещеник, той, клетникът, все пак твърди, че продължава да вярва в Бог.

Клетниците, Саундтрак

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.