БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
41 - Уилям Бътлър Йейтс 
24 July 2013 - 12:07:57

Не знам с коя дума да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уйлям Бътлър Йейтс.



Йейтс чете „Студено небе”

Превод: Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе.

Великият ирландски поет Уйлям Бътлър Йейтс чете стихотворението си „Студено небе”. В него, както и във всичките му други стихове, поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно. Не е случайно, че в мотивите на комитета, който през 1923 г. му присъди Нобеловата награда за литература, пише - „за неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.

Ян Фанет, „Думи за истинската музика”

Всички песни в албума „Думи за истинската музика” на ирландеца Ян Фенет, който излезе миналата година, са по текстове на Йейтс. Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича. „В едно общество, отхвърлило изначалното богатство на въображението, едва малцина, не повече от три-четири хиляди на милион, ощастливени от качествата на собствената си натура и от случайното стечение на обстоятелствата, след много и много труд съумяват да прозрат до дълбините на въображението” – пише Йейтс в един текст, появил се на български в сборника „Кръвта и луната”, в превод на Владимир Трендафилов.

Хареса ми неговото скромно - „едва малцина, три-четири хиляди на милион”, при посочването на онези, които съумяват да прозрат. Ако беше българин, щях да го обвиня в манипулативен оптимизъм, но ирландците наистина обичат своите поети. И все пак, не е случайно, че точно поетът Уйлям Бътлър Йейтс често е определян от критиците като „последният романтик”. В литературен смисъл това означава, че, след като той има стихотворение за виното и любовта, ако някой друг след него напише такова, то няма да му се брои за принос към традицията на романтизма. Критиците нямат чувство за хумор, нали?

Йейтс, Пиянска песен

Превод: Виното влиза през устата, а любовта през очите. Това е всичко, което трябва да знаем за истината, преди да остареем и умрем. Вдигам чашата до устата си, гледам те и въздишам.

Това е буквален превод на целия кратък текст от винено-любовното стихотворение на Йейтс с малко некрасиво звучащото на български заглавие „Пиянска песен”. Не е пиянска песен, то е опияняваща песен за живота, дишането и любовта. Какво да ви кажа за любовта - в началото забравих тази четвърта най-важна дума в живота и творчеството на Уйлям Бътлър Йейтс.

Йейтс е роден през 1865 година в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. Първата голяма любов идва от майка му. Тя отглежда четири деца с помощта на стари ирландски истории, митове, приказки, песни. После тази любов се разклонява в две, дори три посоки, но в крайна сметка всичко отново се събира и излива в творбите на поета. От този неизчерпаем фолклорен извор Йейтс прихваща здраво ирландската митология като основен поетичен инструмент, романтизма като поетична пелерина и страстта към метафизиката и окултното като специфична житейска и творческа нагласа.

Да, при него тази склонност не е поза, както го обвиняват по-късно, а има дълбоки, до голяма степен – фройдистки корени. След Дъблин семейството се мести да живее в Слайго, градче в ирландската провинция, после в Слау, край Лондон, а когато Уйлям е на 15 – отново в Дъблин. Йейтс сменя доста училища, включително сегашния Ирландски национален колеж по изкуства и дизайн. Много предмети изобщо не му вървят. Математиката, естествено, но също и чуждите езици. Предполага се, че той е бил „тонално глух”, което по принцип означава, че човек не различава музикалните тонове, но в неговия случай пречи и за усвояване мелодията на езика.

Как тогава създава своите поетични шедьоври, при това в класическата мерена и римувана реч, не в свободния стих – това е добър въпрос с неясен отговор. Чуйте, само го чуйте, няма да превеждам – „Когато остарееш” на Уйлям Йейтс, в изпълнение на Колин Фаръл:

Колин Фаръл, „Когато остарееш”

Така или иначе, когато е на 19, в Dublin University Review се появява и първата поема на Йейтс, герой в която е един магьосник. Следват стихотворения, свързани с езичеството, любовта и рицарите. Критиката ги определя като „не-ирландски”, конвенционални и създадени под влиянието на Шели, Спенсър, Уйлям Блейк и пре-рафаелитите. Три години по-късно Йейтс отново е в Лондон и, освен че пише, проявява една друга своя любов – да основава разни неща и да членува в общества.

Започва с Rhymers' Club, създаден заедно с група лондонски поети, седящи на бира и поезия в една кръчма на Флийт Стрийт. Те стават известни като „трагичните поети”. Цял живот нататък Йейтс членува, отписва се и се записва, изучава, захвърля и пак си навира носа в общества, свързани с мистицизма, спиритуализма, окултизма и астрологията, включително обществото „Призрачен клуб”, прочутия орден „Златна зора”, теософското дружество на мадам Блаватска. Още през 1892 година той твърди – „мистичният живот е център на всичко, което правя, което мисля и което пиша”. Това не е признание с половин уста, а избор на човек, който знае какво прави и защо – както личи и от цялата му поезия.

В Лондон Йейтс се привързва още повече към Ирландия, а когато се връща там, създава Ирландския литературен театър. Начинанието е неуспешно, но после с приятели създава прочутия Abbey Theatre, сегашния Национален театър на Ирландия. Той се открива с пиеса на самия Йейтс, който все пак си остава известен не като успешен драматург, а като велик поет. Пиесата се казва, доколкото мога да го произнеса, „Катлийн Ни Хулихан” – женско име, символ на ирландската независимост. Тази, пък и други негови пиеси, носят силно националистически заряд, което не е характерно изобщо за поезията му, в която самата Ирландия е красота, но не и революция.

Езерният остров, песен по текст на Йейтс

Така или иначе обаче, Йейтс се чувства силно ангажиран с борбата за независимост на Ирландия – което е малко странно, като се имат предвид произхода и вярата му. Но тази крушка с национализма си има дълга и красива опашка. Тя се казва Мод Гоун – склонна към окултизъм къдрава чаровница и върл националист, девойка, в която Уйлям се влюбва за секунда. Тя става негова муза почти за цял живот, въпреки че му носи доста разочарования.

Например – обвинява го, че не е истински националист, поне пет или шест пъти отказва на предложенията му за брак, жени се за радикален ирландец, а сексуално консумира връзката си с Йейтс много години по-късно. „Трагедията на половия акт е вечната девственост на душата” – коментира по този повод той. Така или иначе, въпреки многобройните други връзки, които има, Йейтс се чувства предан на Мод, пише за нея поезия, прави я героиня в пиеси. Но един ден, след десетилетна духовна близост, разбира, че истинската любов си е отишла и се е превърнала в любов по задължение. Тогава Йейт, който е на 51 и е решил твърдо да се задоми, предлага брак на дъщерята на Мод, 21-годишната Изиолт. Тя отказва.

Шест години по-рано, когато е на 15, самата Изиолт, за да се спаси от тъжния си живот, му предлага да се ожени за нея, но тогава той отказва. Странно нещо е животът. Но, така или иначе, Йейтс се жени за 25-годишната Джорджи Хайд-Лес. „Джорджи ли…..не можеш, тя трябва да е мъртва” – възкликват приятелите му по повод на госпожицата със странно поведение и възгледи, свързани с окултизма. Връзката обаче вдъхва нов живот на Уйлям. На първо време – веднага след сватбата двамата се отдават на тъй наречено „автоматично писане”, практика, свързана от една страна с психоанализата на Юнг и развитието на модерните течения в изкуството, а от друга – с окултистките практики.

Джорджи е медиум, говори с духове. Двамата наричат духовете „съветници” и от контактите с тях се ражда философско-поетичната книга „Визия”, издадена през 1925 година. Тогава Йейтс вече е получил Нобеловата награда и е един от най-известните ирландски писатели, избран е за сенатор и се увлича по фашизма на Мусолини. Не чак толкова много, че да зачеркне доброто си име, но все пак достатъчно, за да го помрачи. През следващите години до смъртта си през 39-та, въпреки разклатеното здраве, той има няколко вдъхновяващи романтично-сексуални връзки и издава доста книги. Критиците го класират дори като една от странните птици в литературния свят, защото издава най-добрите си книги след като е получил Нобеловата награда, а не преди това. Все пак старостта побеждава иначе младия му дух.

Йейтс отива в Южна Франция, за да се закрепи здравословно, но там умира. Вече е написал стихотворението си „Смърт”, в което казва, че човекът знае смърт какво е, защото той е създал смъртта. Волята на Йейтс е да бъде погребан и след година, когато името му се забрави, да бъде върнат в любимото си имение в Слайго. Това се случва обаче чак след войната, през 1948-ма. Ирландското правителство изпраща специален кораб, за да прибере останките на своя велик поет. Капитан на кораба – по невероятна приумица на съдбата, е синът на Мод Гоун, голямата любов в живота на Уйлям Бътлър Йейтс. Освен, разбира се, любовта му към поезията, смъртта и Ирландия.

The Cranberries, гробът на Йейтс

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.