БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
30 - Карл Густав Юнг 
9 May 2013 - 11:36:49

Anima Animus Animal, Ambara Tombe



„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно, и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за ни¬що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу¬ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…..” - тези думи великият швейцарски психолог и психиатър, философ и мистик Карл Густав Юнг пише през 1959-та, около две години преди смъртта си, в своите мемоари. И със сигурност, макар че цял живот е виждал себе си как играе ролята на изповедника, а не на онзи, който се изповядва, в случая той е докрай искрен. Просто наистина е много трудно да се сметне сумата от величията и паденията на един живот, изпълнен с толкова разум и страст, с толкова пълни шепи и празни ръце, с толкова мостове и катастрофи между „аз” и „аз”, че на мнозина би им се завило свят само ако опитат да прочетат за всичко това. Какво остава – да го преживеят.

Юнг говори на душата си

Превод: Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си? Завърнах се, отново съм тук. Изтърсих праха на всички земи от нозете си и дойдох при теб. Аз съм с теб. След дълги години и дълги колебания, аз се върнах отново при теб.

С тази молитва в късните години на живота си самият Карл Густав Юнг се обръща към своята душа – може би най-важният персонаж не само в неговата наука, но и в неговото собствено битие и мислене едновременно. „Аз наричам външната нагласа, външният характер, персона, а вътрешната нагласа – анима, душа” – уточнява Юнг в книгата си „Психологически типове”.

А в един от основните свои трудове – „Архетипове и колективното несъзнавано”, той разгръща идеята си за душата в космически измерения, без обаче нито за секунда да изпуска от очи човешката гледна точка, като казва: „Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела. Разумността е неговата защита, а моралността – негова благословия.”

Хареса ми това с „блещукането на душата”. Много ми хареса. Веднага ми напомни за стария римския мъдрец, макар и император - Марк Аврелий, който в един свой текст, писан 2 000 години по-рано, пак обръщайки се към своята анима, написа – „душица си, която мъкне труп”.

Не знам за вас, но на това аз му викам – идея за величието на човека.

Юнг говори на душата си

През 1875 година в Швейцария се ражда едно дете, чието развитие го поставя сред най-одобряваните и най-отричаните хора на планетата едновременно. Още на 6 Юнг учи латински. Това събужда любовта му към езиците и става база на огромната ерудиция, която дори най-заклетите врагове не му отричат. По-късно той говори - или поне чете - повечето известни европейски езици, както и някои древни, включително санскрит. Баща му е пастор, но Юнг цял живот се лута между идеята за Бог, идеята за липсата на Бог и после пак идеята за Бог.

Изключително затворен в себе си, като дете той се интересува страстно от всичко, само не от училище, където ходи с неудоволствие. Дори развива невротична реакция и получава припадъци, когато е под напрежение там. Така или иначе, по онова време понятието интровертност, което характеризира това негово поведение, още не е измислено. Измисля го, заедно с понятието екстровертност, тоест, отвореност към света и готовност да се контактува с него, самият Карл Густав Юнг в по-късни години, когато разработва и своята тъй наречена Аналитична психология.

Това име, не знам кой го е измислил, но е сатанински дуалистично - то показва както близостта, общия корен, така и разликата, разминаването на пътищата, между неговата психологическа теория и психоанализата на човека, когото Юнг цял живот, въпреки разрива помежду им, нарича свой учител – Зигмунд Фройд. Така е, всички сме чували за тези двамата пирати, които в края на ХІХ и началото на ХХ век превземат на абордаж човешката душа – Фройд и Юнг. Превземат я – може би защото ги е страх, защото всички ни е страх от тъмното вътре в нас, нали?

Страх от тъмното, Айрън Мейдън

През 1907-ма Юнг, вече изучил наличната психиатрия в Базел, човек женен, със солидна лекарска практика и професорско място в Цюрих, се среща за първи път с Фройд. Фройд е толкова впечатлен от младия си колега, че отменя всички визити и двамата разговарят цели 13 часа. В следващите няколко години действията и идеите на този тандем, заедно с тези на още няколко души – Алфред Адлер, Ото Ранк, Андреас Ангиал, Роло Мей, превръщат психиатрията в истинска поп-културата – или поп-наука - на епохата, а психиатрите – в нейните супер звезди.

Какво ли няма в това оргиастично гнездо на оси – наркотици и идеи, свързани с тях, сексуални оргии и идеи, свързани с тях, смърт и идеите за нея, наука и идеи, мистика и идеи, сънища, комплекси, напълно излекувани или напълно влудени пациенти, божествени химни и божествени крясъци. Но всичко, по един или друг начин, обвито, въплътено в идеи, идеи, идеи.

Песента на перлата

Аналитичната психология на Юнг се различава от психоанализата на Фройд по доста неща, в дъното на които е отношението им към несъзнаваното. Юнг не приема, че то се състои само от подтиснати желания и емоции, а смята, че има компенсаторна функция спрямо съзнаваното. През 1909 година, при едно дълго пътуване в САЩ, Юнг и Фройд влошават отношенията си след спор по тази тема, а четири години по-късно пътищата им окончателно се разделят. Юнг привнася в теорията за несъзнаваното идеята за „колективното несъзнавано”.

Това е нещо като светът на сенките на Платон, нещо като вечен фонд, пълен с идеи, изразявани чрез символи и образи. Той си съществува там някъде в мрака на Вселената, извън главите на всички нас, но в същото време е фонд не само общоразбираем, а и общодостъпен за човечеството. Неговото съдържание са тъй наречените „архетипи”. Архетипът няма собствена форма, а е нещо като организиращ принцип. В новите времена го описват като „черна дупка”, за чието съществуване съдим само по това как огъва пространството и поглъща всичко около себе си. Само ще изброя някои от най-известните архетипи, за да се убедите, че те са наистина нещо, около което се гради целият ни живот – архетипът на майката, бащата и семейството, героят, мъдрият старец, девойката, сянката, анимус и анима.

Според Юнг най-важният архетип е Аз-ът, който е абсолютното единство на личността и в графичен вид се представя като мандала. Неслучайно почти през целия си живот Карл Юнг е увлечен от източните философии и обича да рисува мандали.

Ом

Според Юнг Аз-ът стои в центъра на живота, самата цел на живота е да осъзнаем себе си, включително да приемем, че сме кълбо, пълно с противоречия, които съществуват заедно. Истинското съвършенство на личността обаче се постига само в смъртта. В случая профанизирам, естествено, и говоря повърхностно за неща, чието обяснение изисква дълги писания. От друга страна – колкото и да се обясняват подобни неща, те винаги ще срещат подкрепа и съпротива.

В случая с Юнг адмирациите за него идват повече от писатели, режисьори, художници, изобщо, от хората на изкуството, също от теолози от различни религии, учени, които се занимават с митология, отколкото от колегите му психолози. Както и да ви звучи, едно от несъгласията с неговите теории е, че в тях личността и животът като цяло са „прекалено добре описани”. „Открих – казва за Юнг д-р Джордж Буре от университета „Шипенсбърг”, Пенсилвания - че теорията му понякога привлича студенти, които имат трудности с възприемането на реалността.”

Всички имаме трудности с възприемането на реалността. Понякога не е ли тя като черен диамант, през който се промъкваме?

Стратовариус, Черен диамант

Вероятно всеки се е питал къде е коренът на злото. В едно интервю от късните си години, малко преди през 1961-ва да усъвършенства докрай Аз-а си като потъне отвъд, Карл Густав Юнг отговаря недвусмислено на този въпрос:

Интервю, Коренът на злото

Превод: Ние се нуждаем от повече психология, от повече разбиране на човешката природа, защото единствената голяма опасност, която съществува, е самият човек, той е голямата опасност, а, за съжаление, ние не сме наясно с това. Ние не знаем нищо за човека, или знаем твърде малко. Неговата душа трябва да бъде изследвана, защото ние сме в основата на всяко зло.

Anima Animus Animal, Ambara Tombe

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.