БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
26 - Уинстън Чърчил 
11 April 2013 - 11:38:02

На 3 септември 1939-та, два дни след началото на Втората световна война, Уинстън Чърчил за втори път в живота си е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. В този момент всички кораби на британския флот получават телеграма, която гласи:

Уинстън се върна



Уинстън не само се връща във флота, но през май 1940 е вече премиер на коалиционен военновременен кабинет. Няма кой друг да поеме този пост, освен човека, който има и сериозен военен, и сериозен политически опит. И човека, който цели десет години като неуморен глас в пустиня предупреждава британците за опасността от нацизма. Чърчил заема поста дни преди Германия да нахлуе във Франция и цялата западна демокрация да се изправи пред опасността не просто да залезе, а и напълно да изчезне в обятията на диктаторския хилядолетен райх. Макар да действа както винаги енергично, в началото на войната Чърчил няма възможности дори за малки победи.

Но той не само прави всичко възможно за голямата победа, а и подготвя за нея духа и сърцата на британците чрез знаменитите си речи. Нямам предвид само онази, в която заяви на съгражданите си, че не може да им обещае нищо, освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот”. На 4 юни например, след поражението във Франция и измъкването на армията от Дюнкерк, той държи една от най-вдъхновените си речи, в която заявява: „Ние ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием по моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете…..Ние никога няма да се предадем!”.

Айрън Мейдън, албум „Живот след смъртта”, интро с речта на Чърчил

Айрън Мейдън използват тази реч на Чърчил в композиция от албума си „Живот след смъртта”. Аз пък имам подозрение, че една знаменита реплика от прочутия роман на Толкин „Властелинът на пръстените” е перифраза на една знаменита реплика от друга реч на Чърчил, произнесена малко по-късно – „Битката за Франция вече приключи, очаквам съвсем скоро битката за Британия да започне”.

Хитлер – те искаха война, имат я, от 4.00`

Превод: Те искаха война, имат я. Те искаха да унищожат Германия чрез въздушна война, сега ще им покажа кой ще бъде унищожен. Английският народ, когото съжалявам, нека да благодари за това на великия престъпник Чърчил.

С тези думи на Хитлер битката за Британия наистина започва.

Звук, въздушни удари над Лондон, 2.40`

„Това не са холивудски звукови ефекти, а симфонията на войната” – казва дикторът от онова време. Следва поредица от въздушни удари върху много английски градове, от надпревари в науката и развитието на технологиите, от надлъгване в шпионския занаят и от политически ходове за привличане и отблъскване на Америка във войната. Чърчил, въпреки че, според свидетелствата на очевидци, при срещите си с Рузвелт е почти винаги добре почерпен, все пак влиза под кожата на американския президент.

Това означава, че той първо получава конвои от жизненоважните за британците американски доставки на храни, медикаменти, оръжия и амуниции, а когато научава за Пърл Харбър, първата мисъл на британския премиер е – спечелихме войната. Разбира се, в онзи момент до спечелването има още много години и още много жертви – например хилядите загинали на Омаха бийч, най-кървавия плаж при десанта в Нормандия през 44-та. Но Чърчил продължава неуморно да прави всичко възможно. Дори в името на голямата победа срещу Хитлер наистина изпълнява по-ранната си закана да се съюзи с дявола, като става съюзник със Сталин.

Нещо повече, през октомври 1944, когато краят на Германия вече се вижда, но бъдещето на Европа още не е светло поради комунистическата заплаха, Чърчил отива в Москва и договаря със Сталин разпределение на съветското и западното влияние в Източна Европа. Говоря за онова листче с лично написани от него проценти, което и до днес е предмет на сериозни спорове. Едни упрекват Чърчил, че е предал народите от Източна Европа, други го защитават, че в ситуация, когато руските танкове можеха, след Берлин, да настъпят направо до Атлантика, той все пак откъсна от лапите им Австрия, Гърция и донякъде Югославия.

Така или иначе, след много кръв, тежък труд, сълзи и пот, победата идва. Денят е осми май, годината – 1945. Чърчил излиза и казва на хората, събрани пред Уайт хол – „Това е вашата победа”. „Не, твоята е!” – отвръщат те и, като не намира повече думи в себе си, знаменитият фъфлещ оратор запява „Земя на надежда и слава”, песен, подхваната веднага от тълпата.

Земя на надежда и слава 2. 45`

Чърчил обаче не може да се примири с идеята, че огромна част от Европа след войната, вместо да се развива в естествените си демократични традиции, ще остане под съветския комунистически ботуш. По негово нареждане се подготвя план за евентуална операция с цел изтласкване на Съветската армия от Европа в близките месеци. Планът е с кодово название „Операция Немислимо”. Той наистина се оказва нещо немислимо – поне така преценяват британските генерали.

В наши дни историци твърдят, че те просто са имали погрешна информация за мощта на Сталин в онзи момент. Така или иначе, независимо от огромната си военна слава, Уинстън Чърчил губи изборите през 45-та и минава в опозиция. Не стои кротък, естествено. На следващата година посещава Съединените щати и във Фултън произнася знаменитата си реч за желязната завеса, която се е спуснала над Европа. Предната вечер обаче той гостува на президента Хари Труман, негов колега не само в политиката, но и в страстната любов към алкохола и другите житейски удоволствия, включително покера. В играта, която се подхваща, участват и висши представители на американската администрация.

Преди началото Уинстън изпива пет уискита и после губи непрекъснато. Когато става за малко, Труман предлага да вдигнат мизата, на което генерал Вон възразява – ама шефе, той е същинско гълъбче. „Ако искаме да изиграем най-великия си покер за честта на нацията, преди края на вечерта трябва да смъкнем и панталоните на този пич” – отвръща Труман. Така Чърчил губи над 250 долара, а на другия ден си го изкарва тъпкано на комунизма – твърдят злите езици.

Желязната завеса, 0.20`

Превод: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика, една желязна завеса се е проснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици и много стари градове от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички те и техните народи остават в това, което аз наричам „съветската сфера”. И всички те, под една или друга форма, са обект не просто на съветско влияние, а на силен и увеличаващ се натиск за контрол от Москва.”

На тези правдиви иначе слова на Чърчил Съветите реагират като ужилени и тази реч досега формално се сочи за начало на онова, което всички познаваме като епохата на Студената война. Берлинската стена още не е изградена, но скоро и това ще стане. Преди това обаче се изграждат две важни за мира и просперитета на Европа организации – НАТО и Европейският съюз. И в двете Чърчил има активна роля. Още по време на войната, при срещите му с Рузвелт, са подготвени основните принципи на тъй наречената Атлантическа харта, която е в основата на НАТО.

През същата 1946 година пък в Цюрихския университет Чърчил говори за създаването на Съединени Европейски щати и като първа стъпка към това - създаването на Съвет на Европа. Като призовава европейците да пренебрегнат ужасите на миналото, за да погледнат в бъдещето, той заявява - „само по този начин стотици милиони трудещи се ще могат да си възвърнат простите радости и надежди, за които си струва да се живее“. Все пак, не точно Чърчил, а други реализират тази вдъхновяваща идея.

Иначе Уинстън Чърчил печели още един премиерски мандат и управлява във Великобритания от 51-ва до 55-та година. Тогава обаче Британската империя е в залеза си, и управлението му носи повече горчивини и разочарования, отколкото вдъхновение. След оттеглянето си, Чърчил живее още 10 години, до 1965-га. Той е на 90 и умира с няколко тъжни, но и напълно разбираеми думи на уста – вече всичко ми е омръзнало.
Отказал ли се е човекът, който ни съветваше никога да не се отказваме? Не знам, може би просто е продължил да не се отказва, но на друго място.

Никога не се отказвайте, песен

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.