БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
18 - Мигел де Сервантес Сааведра 
13 February 2013 - 13:46:39

Има една дата в календара на човечеството, която наистина може да се определи като най-трагична в цялата история на европейската и световна литература – това е датата 23 април 1616 година.



Денят е най-обикновена събота, времето - пролетно, но в този ден едновременно умират двама от най-великите писатели, които са се раждали на този свят – англичанинът Уйлям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес.

Мюзикъл „Човекът от Ла Манча”, „Аз, Дон Кихот”, симфоничен оркестър

Макар да е написал доста романи, стихове и пиеси, Мигел де Сервантес Сааведра е прочут най-вече с онази своя книга, в която един малко лудичък испанец от ХVІ век на име Дон Кихот се вживява в ролята на средновековен рицар, яхнал знаменития си кон на име Росинант. Заедно с прагматичния си, но не по-малко лудичък оръженосец Санчо Панса, от своя страна яхнал магаре, Дон Кихот преживява редица телесни и умствени авантюри в района на Ла Манча, провинция в централна Испания, малко на юг от Мадрид.

Сред тези приключения особено се открояват някои величави битки с великани и магьосници, спасяването от разбойнически лапи на различни невинни жертви, включително красиви девици, справедливото и достойно управление на остров и много други, често чудати, но винаги чудесни истории. Когато човек чете книгата обаче, постепенно започва да осъзнава, че е привлечен не толкова от наистина спиращите дъха, малко смешни и леко тревожни приключения, в които действителността никога не е такава, каквато е - макар и това да е много хубава част от романа.

Осъзнава човек, че е привлечен повече от разсъжденията, споделени в разговорите, които двамата герои водят помежду си, пък и с другите хора, срещнати по прашните пътища или където и да било. Това са разговори, в които лудостта по наистина неповторим начин се преплита с мъдростта, но които в същото време ни казват толкова, колкото можем да чуем и понесем в момента. И когато продължим да ги четем или слушаме, ни казват още и още. А когато след години се върнем отново към тях, установяваме, че нищо не сме разбрали и чули предишния път, че всичката мъдрост на света едва сега започва да ни се открива и изяснява отново.

Точно както става в живота, впрочем, точно както в живота. И никак не е случайно, че „Гениалният идалго Дон Кихот де Ла Манча”, както всъщност би трябвало да се преведе заглавието на български, вместо „хитроумният” или както там се превежда, се счита за първият съвременен европейски роман. Но той, по различни причини и по различни пътища, придобива и огромна световна слава.

Питър О`Туул, „Аз, Дон Кихот”, из филма „Човекът от Ла Манча”

През 1965 година в Ню Йорк се поставя за първи път спектакълът „Човекът от Ла Манча”, който преживява 2 328 представления само на Бродуей и печели пет награди „Тони”, включително за най-добър мюзикъл. Той се базира на едноименната пиеса на Дейл Васерман, музиката е на Мич Лий по текст на Джо Дариън. През 1972 година пък режисьорът Артър Хилър прави едноименния филм. В него двете главни роли – на самия писател Сервантес и на героя му Дон Кихот, се играят от Питър О`Туул, а София Лорен се въплъщава в една наистина красива Дулсинея.

Питър О`Туул, „Аз, Дон Кихот”, из филма „Човекът от Ла Манча”

Аз съм Аз, Дон Кихот,
господар на Ла Манча,
съдбата ме зове и тръгвам -
а ветровете диви на късмета
ще ме тласкат все напред
накъдето и да ме запратят.
Накъдето и да ме запратят,
напред към слава отивам!

Така пее Питър О`Туул и от името на Дон Кихот отправя предизвикателство към цялата Вселена. А какво прави в това време авторът, Мигел де Сервантес Сааведра? Ами просто е – и той отправя предизвикателство към Вселената, както можем да чуем в „Глоса”, една песен по текст на Сервантес от 1615 година, композирана от Волф Рац през 2010-та:

Музика - Волф Рац, текст – Сервантес

Да стане миналото настояще,
не повече от туй ще искам аз -
или пък врящото сегашно
да стане бъдеще завчас.

Това космическо желание за разместване на пластовете време, оттам за разместване – и размесване – на съдби и хора, по странен начин се проявява точно в текста на книгата за Дон Кихот, в нейната съдба, в съдбата на героя, както и в съдбата на нейния автор, разгледани като неделимо цяло. Всъщност автор и герой в тази толкова типично оплетена испанска история наистина е много трудно да се разделят. Не, не съм го измислил аз. Твърдят го сведущи хора, включително великият испански философ и писател Мигел де Унамуно в есето си за Дон Кихот.

Според Унамуно, както Флобер столетия по-късно се идентифицира с Ема Бовари, така и Сервантес би могъл да каже за героя си – Дон Кихот, това съм аз. „Дон Кихот, твърди Унамуно, олицетворява душата на Испания и носи характерното за испанеца трагично чувство за живота”. Но същото според него се отнася и за Сервантес. „Испания ли е създала Сервантес или Сервантес е създал Испания - такава, каквато съществува и днес в културното съзнание на света?” – риторично пита във връзка с това мислителят.

Испанска музика от Златната епоха

Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година край Мадрид. Баща му е бръснар-хирург, съчетание, характерно за онова време, а майка му е от семейство на разорени благородници. Няма данни Сервантес изобщо да е учил нещо, но за сметка на това има много данни за житейските му подвизи на млади години. Те включват участие като морски пехотинец в голямата битка между християни и турци при Лепанто, където е ранен три пъти, петгодишно робство при алжирски пирати, от което прави четири неуспешни опита за бягство и други, по-дребни приключения…..

Изобщо, до своята 33-та година Сервантес изживява толкова много животи и натрупва толкова опит, че славата му на истински мъдрец по-късно е напълно заслужена. През 1580 година той все пак се прибира в Испания, откупен от робството, заради военните си заслуги получава дребна служба и започва да пише неистово. Първо пише поезия, но съвсем малко негови стихотворения са запазени досега. Следва първият му роман – „Галатея”, който го прави известен, но не и богат. Затова постъпва на бирническа служба, но там започва да бърка в кацата с меда и властите го вкарват в затвора. После го пускат, връщат го на служба и историята се повтаря.

Какво да ви кажа - всъщност, повтаря се няколко пъти. И се предполага, че точно докато стои в затвора, у Сервантес назрява идеята за романа „Дон Кихот”. Първичното му намерение сякаш е това да бъде пародия на средновековните рицарски романи, родена от напрежението между старите идеали и новата действителност. При четенето на книгата обаче ясно се забелязва как това първично намерение бавно се преобръща и започва да се реализира в обратна посока – като пародия на съвременната на писателя действителност, родена от напрежението между истинските и фалшивите идеали, характерни за нея. Така за писателя Сервантес, също както и за героя му Дон Кихот, целият живот, целият истински, достоен и зрял човешки живот, се превръща в една невъзможна мечта:

Питър О`Туул, „Невъзможна мечта”, песен от филма „Човекът от Ла Манча”

Да мечтая невъзможна мечта,
да се бия с враг непобедим,
да понеса непоносима тъга,
да съм там, дето смелите не смеят.

Мечтата на Сервантес да живее в свят, достоен да се живее в него, се оказа наистина невъзможна мечта. Той опита оттук, опита оттам, но като стана на 69, три дни, след като завърши последния си роман, от който нарасна славата, но не и богатството му, замина да търси друго, по подходящо място за живот. Погребан беше в женския манастир на ордена „Света Троица” в Мадрид, където едната му дъщеря е монахиня.

След няколко години обаче орденът се мести в друг манастир и, въпреки че взимат своите мъртви със себе си, костите на великия писател се загубват и досега не се знае със сигурност къде точно почиват. А може би не почиват, а, съвсем по испански, са отдавна пръснати като реликви между всички нас, читателите, завинаги влюбени в безумния мъдрец Дон Кихот, захласнати по наивната гениалност на Санчо Панса, изгарящи по прелестния идеал за жена, на име Дулсинея. Може би.

Carlos Sánchez - Yo Soy Don Quijote

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.