БНР Портал

Радио Пловдив





ИНТЕРВЮ НА ДЕНЯ

Петър Ганев, икономист
11 June 2012 - 13:31:42

Сега и към разговора с икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Поводът да ви потърсим е вашият обстоен анализ в Института за пазарна икономика, на вашия сайт публикуван, по темата за задължителната застраховка, която се очаква да сполети всеки един българин, който си има собствено жилище.

Застрахователите вече обявиха, че една такава застраховка може да струва от 20 до 30 лв като щетите, които ще покрива ще бъдат до 20 000 лв, взима се пример и от Румъния, където също се практикува с подобни застраховки, но там съвсем не е задължителна застраховката и има много нисък обхват.

Днес на специална пресконференция Асоциацията на застрахователите ще отговарят на въпросите налага ли се изработването на застрахователен продукт „земетръс”, който да бъде задължителен. Кажете вашите мотиви защо пък не се налага, г-н Ганев?



Петър Ганев: Всъщност, то се налага и такъв инструмент съществува и в момента, въпросът е дали да стане задължително или не. Това е големият въпрос. Дали ще го наричаме пул, застраховка жилище, застраховка земетресение или каквото да било, инструменти съществуват всякакви и към момента ефективни, знаем, че в Перник се изплатиха доста застраховки. Големият въпрос е това нещо дали да стане задължително и ако погледнем от тази страна по-скоро не трябва т. е. държавата не трябва да влиза в бизнеса със застраховането, тъй като ако със закон задължи всеки гражданин да се застрахова това на практика отнема нашия избор, държавата прави избора вместо нас, но с нашите пари. По-хубаво е да се търсят други мерки, които да стимулират по някакъв начин хората.

Р. П.: Какви други мерки, г-н Ганев? От какво естество?

П. Г.: От всякакво естество, не само като кампании, но дори и от данъчна гледна точка. Това, което направи година и нещо държавата е да въведе данък върху застрахователните премии, който беше нещо като антикризисна мярка, но всъщност чрез данъчната си политика държавата оскъпи нашето застраховане. Всеки, който реши да се застрахова 2 % от премиите, които плаща отиват в държавата, т. е. оскъпи се с 2 % на всеки гражданин, особено ако си плаща към колата го е видял веднага към месечната си вноска. Така че, ето например една стъпка, която по-скоро по-трудно застраховането, оскъпи го, а не помогна за това. Може да се премахне например този данък, да се търсят други данъчни механизми, с които застраховането да стане по-достъпно. Знаем, че застраховането „живот” ползва някакви данъчни облекчения, но тук можем да дебатираме дали застраховането на имущество може да влезе в тази сфера.

Това, което също трябва да направи държавата е да разпише ясни правила за какво и как харчи своите средства, тъй като да бъде задължително или да не е задължително ясно е, че рано или късно ще има някакво бедствие и ще има някакви хора, които няма да бъдат покрити за никакъв риск. Дори и да бъде задължително застраховането пак ще има такива хора с незаконни постройки, с незастраховани постройки и т. н. Изпаднат ли в бедствено положение тези хора, общо-взето държавата винаги помага по един или друг начин.

Р. П.: Нали има заделени пари от бюджета? Това пък е истина, която всеки повтаря като мантра.

П. Г.: Големият проблем тук е, че тези пари се заделят счетоводно, т. е. всяка една година се казва ще отделим толкова, които не се харчат или се харчат в зависимост от това какво се случва през годината, на практика ние нямаме фонд, който да се управлява по някакъв начин, просто счетоводно заделяме всяка година някакви пари. Така че може да се мисли в тази посока – вместо да ги заделяме счетоводно, да има отделен фонд, всяка година да слагаме по малко.

Р. П.: Това така нареченият катастрофичен пул ли да бъде? Обяснете неговото действие.

П. Г.: Катастрофичният пул на мене не ми харесва много като термин, тъй като ако държавата заделя пари за бедствия, това може да бъде наречено катастрофичен пул, ако 10 човека в Перник се застраховат срещу земетресение това също е вид катастрофичен пул, макара и не задължителен, макар и доброволен и не толкова всеобхватен. Така че катастрофичния пул може да има много задължения и общо-взето през последните дни в общественото пространство той се използва като метафора затова всички да се застраховат задължително и на практика цялото население да трупа пари в различни фондове.

Това, което казах – държавата може да заделя някакви пари в собствен фонд, който да е за такива ситуации, но в същото време да разпише и правила как ги харчи т. е. не като стане бедствието да решаваме на момента, както е в случая, а да се разпишат правила – какви са разходите за помощ, дали помагаме като социална помощ или за имуществените щети – едни неща, които на практика ще защитят бюджета, ще е ясно в каква степен се помага. От друга страна, ще дадат ясен сигнал на хората – ако изпаднете в бедствено положение държавата ще ви измъкне, ще ви помогнат в това бедствено положение, но няма да ви изгради наново къщата. Ако искате наистина да се подсигурите се застраховайте, което е вече ваш избор. Горе-долу така функционират нещата в повечето страни по света и като че ли това е някакво решение, което хем дава някакви правомощия на държавата да се меси в бедствени ситуации, хем все пак остава отговорността и изборът на самите хора да взимат разумни решения за живота си.

Р.П.: Г-н Ганев, в електронния вариант на в. „Дневник” има много обширна дискусия на това дали да се застраховаме, за или против задължителната имуществена застраховка, и там трябва да ви кажа, че хората масово питат, еми, нали плащаме данък сгради?

П. Г.: Така е, това е логично да се пита такова нещо, но връзка между едното и другото на практика няма, освен че в миналото към данък сгради е имало и подобна застраховка. Данъкът е нещо, което плащаме, за да пълним бюджета и по никакъв начин не е обвързан директно с някакви разходи. Има най-различни данъци, държавата просто използва всички възможни механизми да търси различни възможности за попълване на хазната и просто името данък сгради означава откъде държавата взима парите, но няма никаква връзка с това за какво се харчат. И е добре, че хората ще разберат, че данъците могат да имат много имена, но те по никакъв начин се обвързани с това за какво се харчат парите и са начин да се отнесе от парите на икономиката, от доходите на хората и на бизнеса, за да се напълни хазната. Просто така функционира държавата във всяка една страна.


Р. П.: Дайте една прогноза, вие следите отблизо застрахователите и бизнеса, и лобитата им на всяко едно ниво в йерархията на страната, ще надделее ли тяхното искане да ни въведат такава задължителна застраховка? Ще го приеме ли застрахователят?

П. Г.: Според мен това по-скоро няма да се случи. Така като чувам различни дебати в общественото мнение почти не може да се намери някой, който да подкрепя тази идея, общо-взето това са определени кръгове на застрахователите и някои депутати, които така играят класическата роля на загрижен за обществото държавник, който взима решения вместо всички граждани, тъй като те не могат да вземат достатъчно адекватно решение за себе си. Но в крайна сметка, когато нещата стигнат в по-напреден етап, ще минат и повече дни от самото земетресение, ще се успокои още повече обстановката, по-скоро ще се намери някакви друго решение например по отношение на данъците. Този данък върху застрахователните премии нищо чудно да видим там някаква промяна.

Р. П.: Искате да кажете надолу ли?

П. Г.: Надолу или дори въобще да се премахне, въпреки че е рядко срещано да въведеш данък и да го премахнеш след 2 – 3 г. , там със сигурност могат да се търсят някакви промени. По-интересно е, че част от застрахователите и то най-големите застрахователи са скептични към тази идея, което още повече ни показва, че има някакъв проблем т. е. тези застрахователи, които са обърнати към клиентите си работят успешно не искат задължителна застраховка, а тези, които може не са толкова добри в своя бизнес, не могат да привлекат клиенти с чисто пазарни механизми, се обръщат към законодателя т. е. за мен е добър този застраховател, който се обръща към клиентите, а не към законодателя.


Р. П.: Да, защото днес от Асоциацията на застрахователите не само ще дават пресконференция по тази тема, по която си говорим ние с вас, но и ще питат как се създава застрахователна култура при гражданите. В България сякаш това възпитание остава малко по-назад. Последният случай за Пловдив и за региона поне беше, когато удари градушка няколко села в Пловдив област, оказа се, че нито един от земеделските производители няма застраховка, а сякаш наводненията в България са повече от градушките и такива катаклизми отколкото земетресенията?

П. Г.: Аз не бих казал толкова бързо, че ние нямаме застрахователна култура. Това е нещо, което постепенно със сигурност се култивира, нещо, което е обвързано и с нивото на доходи – малко или много, когато си по-бедна държава, когато не ти достигат парите за покриване на непосредствени нужди по-трудно е да отделиш за застраховане, по-лесно е да си мислиш „ами то няма да ми се случи”. Така че е икономически обосновано по-трудно да се случват застраховките в България, но в последните години се вижда, че има раздвижване. Случаят в Перник доказва, че много домакинства все пак са застраховали своите имущества, когато купуваш своя дом през банка това често като механизъм е обвързано със застраховка, при колите и при лизинга също е така, така че постепенно този пазар се развива. Като че ли земеделието е малко по-специфичен сектор – там и застраховането се случва по-трудно, там със сигурност може да се работи, да се развие допълнително пазара. Но като цяло мисля, че нещата вървят добре. Това, което е хубаво е, че рисковете в България могат да бъдат презастраховани в чужбина т. е. колкото и да е голямо едно събитие и да засегне максимален брой от застрахованите това не би означавало проблем за застрахователната компания, ако тя просто презастрахова тези рискове в компанията-майка в някоя световна институция. От тази гледна точка пазарът е малък и всяка застраховка би следвало да е възможна в България след като може да бъде презастрахована на по-голямо място. Това в големите държави не винаги е така, тъй като най-големия играч на пазара не застрахова при някой по-голям от него, тъй като просто такъв няма и това понякога ограничава възможностите за застраховане. Докато ние наистина можем да презастраховаме всеки риск и всъщност крайната тежест да бъде понесена от някой извън България, от някоя голяма компания.

Р. П.: Значи с две думи вие съветвате гражданите ако имат възможност нека се застраховат?

П. Г.: Да, наистина, нека се застраховат. Това и последният пример категорично показва, че хората, които са застраховани са в доста по-добра позиция от другите. Нека се застраховат хората, нека все пак това да бъде техен избор. Дори и да е най-доброто решение по-добре всеки да то вземе отделно, вместо да го запишем в закон и да задължим всички да го направят.

Р. П.: Благодаря ви затова участие. Благодаря ви затова мнение. Икономистът Петър Ганев от Института по пазарна икономика.






ОЩЕ ИНТЕРВЮТА
  Светла Москова - изкуствовед
  Радослав Паскалев - богослов
  Маркианополски епископ Константин
  Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
  Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”
  Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители"
  Пламен Сивов, богослов
  Джема Барух - изпълнителен директор на фондация "Пловдив 2019"
  Светозар Гледачев, финансов анализатор
  Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.