БНР Портал

Радио Пловдив





ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
67 - Нели Закс 
29 January 2014 - 11:06:59

О, комините,
находчивите къщи на смъртта,
те тялото на Израил разтварят в дим,
който се катери по въздуха.

„Да се пише поезия след Аушвиц е невъзможно” – твърди влиятелният немски философ Теодор Адорно след преживените ужаси на нацизма. Опроверга го Нели Закс, крехката и красива немска еврейка, която доказа, че поезия винаги може да бъде писана, защото тя е у дома си както сред красотите, така и сред кошмарите на света. Но чуйте това още веднъж – вече с други уши:




О, комините,
находчивите къщи на смъртта,
те тялото на Израил разтварят в дим,
който се катери по въздуха.

Hilding Rosenberg - Symphony No.4 "Johannes uppenbarelse" (1940)

Широката публика в България не знае нищо за нея. Дори публиката със специален интерес към поезията знае малко. Наистина, годината 1966, когато Нели Закс получи Нобеловата награда за литература, на мнозина звучи като далечно минало. Но не е. И, освен това, трябва да помним тази жена не заради някаква си награда, а защото тя наистина бе сред поетите, които върнаха на човечеството вярата в безсмъртието на поезията, а следователно – и вярата в неистовата сила на човешкия дух.

Hilding Rosenberg - Symphony No.4 "Johannes uppenbarelse" (1940)

През 1940 година шведският композитор Хилдинг Розенберг пише своята Симфония № 4 по последната библейска книга Апокалипсис. Самата дума значи „откровение”, но за нас тя е натоварена и със смисъл, привнесен от самия текст - кошмар, нещо ужасно, което предстои да се случи и да ни завлече в дълбока бездна от страдания. Е, случи се, човечеството премина през дълбоката бездна както на нацизма, така и на комунизма - и видя какво точно има вътре в ада. Всеки един от неговите кръгове вероятно можем да назовем с името на всеки един от концентрационните лагери, които тези две безумни идеологии изградиха, за да се борят срещу хората. Само че хората оцеляха.

Hilding Rosenberg - Symphony No.7

Нели Закс, е родена през 1891 година като Леони Закс в Шонеберг, богат и красив квартал на Берлин. Учи изцяло в къщи заради крехкото си здраве, но получава много добро образование, от малка показва талант в изкуството на словото, музиката и танца. Отначало мечтае да стане балерина, но консервативните и родители не поощряват това. Сигурно чувствителното дете е страдало много заради тяхното отношение, но „злото” в нейния случай мой наистина е било за добро – поредното доказателство, че никога не знаем кога съдбата си прави шеги с нас и кога ни гледа благосклонно.

Още съвсем млада девойка, Нели прави нещо, което по-късно я спасява и определя живота и – тя е толкова впечатлена от „Сага за Йоста Берлинг” на шведската писателка Селма Лагерльоф, че започва да си кореспондира с нея и това продължава цели 35 години. Иначе свитата и затворена Нели продължава да води усамотен живот, дори след като през 1921 година, с помощта на Стефан Цвайг, излиза първата и поетична книга. Тя е в класически стих и създадена в духа на неоромантизма - дава надежди, но не демонстрира в пълна степен онзи голям талант, който сякаш се отприщва доста по-късно.

Доколкото е известно, някъде през годините, които предхождат книгата, красавицата Нели Закс преживява първата, а може би и единствена любов в живота си. Мъжът, който и досега остава неизвестен, не е от еврейски произход и тази връзка отново е обект на критики от страна на родителите и. Така или иначе, Нели продължава да пише, включително пиеси, и да публикува, предимно в еврейския немски литературен печат, а след идването на нацистите на власт, нейните произведения са изобщо забранени. „Когато големият терор започна, аз онемях” – казва тя. До голяма степен има предвид – и съвсем буквално онемяване, от ужас.

Не е много ясно как в тази ситуация Закс оцелява цели 7 години в Германия, но през 1940 пръстът на съдбата сякаш я посочва и казва – „Живей, за да страдаш и да твориш!” Чрез шведското кралско семейство нейната дългогодишна задочна приятелка, писателката Селма Лагерльоф, урежда визи за Нели Закс и майка и. Буквално дни преди да бъдат подписани готовите заповеди за изпращането им в концлагер, двете заминават на безопасно място в Швеция. Безопасно, но не и спокойно, защото смъртта продължава да бъде част от въздуха, който всички дишат.

Hilding Rosenberg – Струнен квартет № 12

Само докато Нели Закс стигне от Берлин до Стокхолм, приятелката и Селма Лагерльоф умира, двете така и никога не се виждат на живо. Почти без средства в чужда страна, Нели работи като перачка, за да се издържа. Бързо обаче научава езика и започва да превежда шведски поети на немски, макар немският все по-силно да наранява душата и. Междувременно до нея стига все повече и все по-болезнена информация за ужасите в концлагерите, където загиват всичките и роднини. Загива също и онзи неизвестен мъж, нейната първа и единствена любов.

Тогава поетът в Нели Закс се отприщва неистово. Почти убита, но несломена докрай от халюцинации, параноя и различни депресии със сложни имена, които всичко това и докарва, тя захвърля класическите римувани строфи и започва да пише онази своя поезия, с която доказа, че поезията е възможна дори след Аушвиц:

Да знаех само
на какво се е спрял твоят последен поглед.
Било ли е камък, изпил вече много последни
погледи, докато ослепени,
са падали върху слепеца?

Или е било пръст,
достатъчна, за да запълни обувка,
и вече почерняла
от толкова разлъки
от толкова насилствена смърт?

Или е било последният ти път,
донесъл ти сбогуване от всички пътища,
които си изминал?

Или пък локва, къс блестящ метал,
навярно катарамата на твоя враг,
или някой друг, нищожен прорицател
на Небето?

Или тази Земя, която
никого не пуска да си тръгне необичан,
пратила ти е по въздуха едничък знак на птица,
припомнящ на душата ти, че тръпне
в твоето изпепелено от страдание тяло.

„Молитва за мъртвия жених” – така се казва това стихотворение, преведено от Венцислав Константинов. Да, може би всичко наистина тръгва от неистовия въпрос - какво е видял в последния миг онзи мой неосъществен жених. Но накрая със сигурност вече знаем, че този неин жених са всички мъртви.

Hilding Rosenberg - Symphony No. 2

Нели Закс не спира да пише, въпреки болезнените психически състояния, в които се намира дълги години и от които се лекува упорито, включително чрез популярния по онова време електрошок. Но какво да прави, душата и наистина е струна, изпъната докрай. Въпреки че вече е популярна като поет и преводач от и на немски, когато след войната отива в Швейцария и чува немска реч, тя изпада в силен панически пристъп, от който едва се възстановява. Затова дълго не иска - или не може – дори да помисли да се върне в Германия. Пък и там в първите години след войната не я чакат с отворени обятия – от една страна, защото немското общество все още не е преживяло своя катарзис, а от друга, защото самата Нели Закс се обръща директно към тях, зрителите:

ВИЕ, ЗРИТЕЛИТЕ,
пред чиито погледи убиват.
Както чувстваш нечий поглед впит в гърба ти,
така ще чувствате по тялото си
погледите на убитите.

Вече в края на 50-те Закс получава заслужено признание не само във втората си родина, Швеция, но и в Германия. Известността и поредицата награди, разбира се, не я спасяват изцяло от демоните в душата и. До края на живота си, който свършва през 70-та, Нели Закс се отдава все повече на хасидиския мистицизъм, свързан с Тората и Кабала, тоест, с думите и тяхната човешка тежест. И ни оставя наистина само думи за край:

Народи на Земята,
оставете думите при извора им,
защото те са силата, която може
да тласне хоризонтите към истинско небе
и те със своята отвърната страна,
подобно маска, зад която се таи нощта,
помагат на звездите да родят.

Далида - Хава нагила

 
Още във ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
  79 - Алън Тюринг
  78 - Сенека
  77 - Рубенс
  76 - Едит Пиаф
  75 - Джордж Оруел
  74 - Алфред Нобел
  73 - Феликс Менделсон
  72 - Антоан-Лоран дьо Лавоазие
  71 - Ернан Кортес - втора част
  70 - Ернан Кортес - част първа
  69 - Йожен Йонеско
  68 - Свети Изидор от Севиля, защитник на компютрите и интернет
  67 - Нели Закс
  66 - Волфрам фон Ешенбах
  65 - Алфред Жари
  64 - Демокрит
  63 - Едвард Григ
  62 - Лех Валенса
  61- Йеронимус Бош
  60 - Микеланджело Антониони
  59 - Захариас Янсен
  58 - Виктор Юго
  57 - Рихард Щраус
  56 - Фридрих Шелинг
  55 - Джефри Чосър
  54 - Карл Цайс
  53 - Вацлав Хавел
  52 - Енрико Ферми
  51 - Джеймс Уат
  50 - Майка Тереза
  49 - Георгиос Сеферис
  48 - Джани Родари
  47 - Пабло Пикасо
  46 - Овидий
  45 - Фритьоф Нансен
  44 - Волфганг Амадеус Моцарт
  43 - Мартин Лутер
  42 - Мария Калас
  41 - Уилям Бътлър Йейтс
  40 - Ищван, кралят
  39 - Людвик Заменхоф
  38 - Теодор Жерико
  37 - Умберто Еко
  36 - Рене Декарт
  35 - Йоханес Гутенберг
  34 - Джузепе Верди
  33 - Йонас Басанавичюс
  32 - Шарл Азнавур
  31 - Карл Ясперс
  30 - Карл Густав Юнг
  29 - Семейство Щраус
  28 - Уилям Шекспир - част II
  27 - Уилям Шекспир - част I
  26 - Уинстън Чърчил
  25 - Уинстън Чърчил - част II
  24 - Уинстън Чърчил - част І
  23 - Марк Тулий Цицерон
  22 - Стивън Хокинг
  21 - Федерико Фелини
  20 - Андрю Лойд Уебър
  19 - Маргарет Тачър
  18 - Мигел де Сервантес Сааведра
  17 - Рафаело
  16 - Томас Пейн
  15 - Омир
  14 - Исак Нютон
  13 - Жоан Миро
  12 - Джон Ленън
  11 - Христофор Колумб
  10 - Папа Йоан Павел II
  9 - Хенрих Ибсен
  8 - Зенон от Елеа
  7 - Андре Жид
  6 - Т.С. Елиът
  5 - Джеймс Джойс
  4 - Антонио Гауди
  3 - Леонардо да Винчи
  2 - Лудвиг ван Бетовен
  1 - Алберт Айнщайн





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.