БНР Портал

Радио Пловдив





СТУДЕНТСКА ПРАКТИКА - РЕПОРТЕРИ
Марина Димитрова, автор на интервю с Илия Маринчешки, доброволец към фондацията „Голям брат, голяма сестра” 
29 August 2013 - 17:01:08

Историята на едно общуване, която тръгва като на шега, а става професия- това е историята на Илия Маринчешки- психолог, който работи в Центъра за обществена подкрепа в Карлово. Днес професионалната му практика го среща с деца и семейства, които имат нужда от консултация. Но още преди дипломата на специалист – Илия се учи да разбира различните, да разговаря с тях и дори да им бъде приятел.

Започва случайно, когато е на 16 години и по разкази на приятели се записва като доброволец към фондацията „Голям брат, голяма сестра”. Работата там не е забава, понякога носи тъга, защото се среща с деца с физически и умствени недъзи. Но, както казва самия той- няма нищо лошо в това да видиш света с други очи, без розови очила и колкото и странно да разбереш, че тези, които считаме за слаби- всъщност ти дават сигурност.
/Интервюто може да чуете в прикачения файл:/

М.Д: Как става това?Любопитството да разбере- отведе стажант репортера Марина Димитрова при Илия Маринчешки:

И.М.: Хората отвръщат очи от децата с проблеми, защото не ги познават, защото имат много малко информация за тях и по-скоро си създават един образ, до голяма степен предполагам и плашещ, защото е нормално да се страхуваш. Аз оставам да работя с тях, защото те, всъщност, са чаровни, забавни и приятелски настроени. Доста неща можеш да си вземеш от тях, можеш да си вземеш една искреност в най-чист вид, може би тази искреност ме държи още там и това чувство и раздаване- те винаги се раздават, когато отидем. Давали са всичко от себе си, за да привлекат вниманието ти, което им е нужно, защото все пак те са в институция и нямат това индивидуално внимание, което има едно дете в нормално семейство. Битовите проблеми като не мога да отида там, защото нямам средства, мама не ми дава, или тате не ми позволява, или няма да ми купят нов телефон за Коледа, са на заден план. По скоро си говорите за това как прекарваш ежедневието си,какво си правил, защото това им е интересно. Децата от институциите се наричат от затворен тип, защото те нямат голяма възможност да излизат навън, да се виждат с различни хора, нямат право на избор.

М.Д.: Какво ти дава общуването с такива деца?

И.М.: Дава ми сигурност. Знам, че никога съзнателно не биха ме предали тези деца, дава ми една друга гледна точка, да видиш нещата по друг начин. Аз много често казвам, че да отидеш в една институция и да се срещнеш с такива деца е да махнеш розовите очила, да видиш че света не е толкова розов и има хора, които са наистина в състояние, което има нужда от подкрепа. Те много се радват, когато дойде някой нов човек, или когато аз отида, въпреки че ги познавам от четири години, радостта им е голяма, защото знаят че ще си говорим, няма да говорим за това дали си се справил добре в училище и да се караме за нещо и да ги насърчавам и да ги натискам да правят нещо, което не искат, а по скоро ще си говорим за тях и техните емоции. Това ми дава- дава ми чувството да се чувствам значим.

М.Д.: Когато работиш известно време с дете от институция, каква промяна наблюдаваш в него?

И.М.: Аз съм работил с няколко деца от институция в продължение на по една година- три деца, с момчета. Първата година с едното момче беше много силна, защото той беше много затворен, говореше с много кратки фрази, странеше от груповите дейности, всъщност след една година разликата беше, че когато дойде нова доброволка той отиваше и се запознаваше с нея- това беше много голям напредък. Вижда се също и невербално, той започна да си вдига косата, защото косата ми преди беше нагоре, да имитира до голяма степен моето поведение, което е хубаво от една страна, и от друга страна му дава един модел на поведение, което трябва да бъде социално приемливо. Те ме научиха да се държа добре, когато съм при тях, да говоря правилно, да се държа правилно и социално приемливо. Това им даваме ние- тези модели на поведение.

М.Д.: От какво най-много имат нужда, според теб, децата, с които се виждаш?

И.М.: Общуване. Те нямат нужда да им се дават пари, или да бъдат подпомагани материално. Те имат нужда някой да отиде и да си поговори с тях, да каже: ”Кажи, какво стана днес? Кажи как се чувстваш? Кажи ми, за какво мечтаеш?” –от това имат нужда, нямат нужда от фалшиви благотворителности и някой да отиде и да му даде едно плюшено мече за Коледа, това не е важно, важно е да отидеш и да покажеш някакво отношение към него- ние точно това правим.

М.Д.: За толкова години доброволна дейност, чувстваш ли се по-самоуверен в себе си и в работата си като психолог?

И.М.: Това което пише в книгите и това, което е на практика е коренно различно, помага естествено, но е много различно. Много ми харесва и се радвам, че толкова години съм бил доброволец, толкова години съм работил. Мога да си позволя да кажа, че да, имам някакъв опит с работата с деца и това допринася положително за моята професионална дейност като психолог.

 
Още в СТУДЕНТСКА ПРАКТИКА - РЕПОРТЕРИ
  Пенка Спасова представя рубриката за нови книги "Напълно непознати" в предаването за книги "Преге"
  Гергана Паничарова, автор на репортаж за приемната грижа
  Димитрина Мандова, автор на рубриката "Щастливи подаръци"
  Донислава Делкова, автор на рубриката "Съкровищата на България"
  Симона Димитрова, автор на рубриката "Диагноза неудачник"
  Кристина Радева, автор на рубриката „Неизвестните места в Родопите"
  Християна Петкова, автор на рубриката "Родопски легенди"
  Неждие Али, автор на рубриката "Реставрираните крепости на България"
  Маргарита Гюдженова, автор на рубриката "Плачевен случай"
  Николета Кьосова, автор на рубриката "Българският принос в света"
  Цветелинка Цветанова, автор на репортаж за спортистката Иванка Делева
  Катя Колева, автор на рубриката "Минало на фокус"
  Кристина Чакърова, автор на рубриката „Непознатите манастири”
  Марияна Мутафчиева, автор на рубриката „Ние и любимците“,
  Ваня Неделчева, автор на рубриката "Кино Библиотека"
  Делчо Делчев, автор на рубриката "Правилните подаръци"
  Веселина Ермова, автор на интервю с актьора и режисьор Калоян Патерков
  Йорданка Костадинова, автор на рубриката "Лицата на жените"
  Марина Димитрова, автор на интервю с Илия Маринчешки, доброволец към фондацията „Голям брат, голяма сестра”
  Мария Георгиева, автор на рубриката "На бара по бански"
  Ива Христова, автор на репортаж за спектакъла "Стената" и историята на Пинк Флойд
  Йорданка Шукерова, автор на репортаж за световна шампионка по парапланеризъм Елена Пецанова
  Таня Михайлова, гост-автор в рубриката "Напълно непознати" в предаването за книги "Преге"
  Атанас Янков разговаря с оперния певец Иван Кабамитов
  Десислав Янкулов, автор на рубриката "Бляскавата страна на спорта"
  Цвета Рименова, гост-автор в рубриката "Напълно непознати" в предаването за книги "Преге"
  Златка Василева, автор на рубриката "Минута е малко"
  Русана Куманова, автор на рубриката "Пловдив помни"
  Панка Вълева, автор на рубриката "Забравени от времето"
  Петя Терзийска, автор на рубриката "Културен маратон"





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.