БНР Портал

Радио Пловдив





ИНТЕРВЮ НА ДЕНЯ

Д-р Бранимир Бранков - психиатър
8 August 2012 - 13:17:04

Психиатърът и психотерапевт д-р Бранимир Бранков е наш събеседник тази сутрин, за да си поговорим затова лятото може ли да ни смути сериозно със своите сезонни капризи.

Прекалено стресирани ли сме, за да се питаме за такова нещо или има във вашата практика и в науката за психиката на човека и такива формулировки, които касаят летни като зимните например, свързани с късите дни и дъждовете, студа депресии и по-специални състояния?



Бранимир Бранков: Конкретно за лятото не бих казал, че има някакви летни депресии така наречени. За зимата това нещо е свързано с по-малкото слънчево греене. Но виждаме сега, че със силното слънчево греене също сме подложени на един информационен стрес постоянен и в общи линии това като стрес по-скоро се отразява на психиката на хората като ги претоварва емоционално и това нещо е предпоставка евентуално за развитие на тревожност, на депресия, така включват се естествените защитни механизми на човека от това постоянно предупреждаване кодове „червено”. Снощи по телевизията даже станах свидетел на някаква карта за пожарите, където Пловдивска област беше в черно. Представете си каква асоциация прави всеки човешки мозък като си види града в черно, какво ли не му се случва в главата.

Р. П.: Така е. И по друг повод е ставало дума, че във века на тоталната информация, която ни залива, тя всъщност може да има обратен ефект и вместо информирания човек по правило е малко по-уверен, по-сигурен, по-разчитащ действията да стане твърде напрегнат пък заради невъзможността да борави, да смели и да контролира за себе си тази информация. В този смисъл споменахте нещо – обратен ефект за предупреждението какво ще бъде времето, въпреки че най-любопитната информация в спокойни дни е тази наистина какво ще бъде времето.

Б. Б.: Биха казал, че информирания човек е по-предпазлив, един вид какво сме информирани ние. Ние цял ден всъщност получаваме информация от какво да се предпазим. И това наистина по-скоро ни стресира, по-скоро ни кара да вдигнем гарда, отколкото да ни информира и да ни направи по-адаптивни.

Р. П.: В социален смисъл, лятото, месеците юли и август сме свикнали да мислим като време за ваканция, време, в което се отърсваме от някакви ангажименти. А има ли обратен ефект? Има ли обратен ефект пренастройването на организма, на ритъма ни сега в този сезон, който би трябвало наистина да ни зареди?

Б. Б.: Почивката е наистина времето, в което човек трябва да се отпусне, да се почувства добре, да се разтовари, но наистина много често се случва така, че след една натоварена година, в която стреса ни е държал значително в мобилизация, а след като спрем натоварването се получава така този синдром на маратонския бегач, който обичам да му казвам, в смисъл, че след като се пренатовари и приключи натоварването и тогава общо взето нерядко пробива тревожност или депресия, която се появява, когато нямаме ангажименти, когато фокуса на вниманието ни не е в работа или така общо взето е има свободен фокус на вниманието.

Р. П.: Как се разпределят сега и по вашата практика, как се разпределят състоянията, които вадят от релси, грубо казано, човек – между личната предразположеност или стрес в личния, в частния живот и социалните системи, в които се опитваме спокойно и успешно да се движим и стреса пък, който там съществува във времето на криза, което, уви, дълго продължи и не изглежда скоро да свърши, имаше така може би бум на разстройства или поне някои от вашите колеги обясняваха, че и това ни се случва?

Б. Б.: Психичните разстройства не се различават кой знае колко от всички други болести в медицината, където общо взето заболеваемостта се възприема така в духа на био психо социален модел. Има си биологични фактори, психологични фактори и социални фактори. И в тоя контекст, разбира се, че стреса е един психологичен фактор, който значително води до претоварване и до пробив – един вид една декомпенсация на хората, предразположени на биологично ниво – холеричния тип нервна система.

Социалният фактор, за който говорите, примерно, също е от значение в нашата държавата, защото те хората и без това живеят на ръба на оцеляването и това постоянно повтаряне за криза допълнително ги стресира и на социално ниво, и на психологическо ниво.

Р. П.: Колко силно влияе разочарованието върху психиката? Аз пак питам в социален аспект заради желанието, друг е въпросът дали го има умението, на политиците да създават очаквания и след това преобразуването на тези очаквания в реалността, нерядко свързани точно със срив. Ето, сега например, усилие е да се контролират цени и да се влияе на това, което ни се случва ежедневно в магазините.

Б. Б.: Разочарованието, както и вие казахте във вашия въпрос, то е резултат от нашите по-високи очаквания. В политиката това е класика да се тръгне с големи кошници, с големи обещания, след което една част от тях да поотпаднат. Разочарованието от своя страна си е също вид пренатоварване емоционално в смисъл, че това си е една отрицателна емоция, която определено ускорява импулсния поток т. е. реално психиката на хората по отношение на тревожност и депресия, това е една мускулна клетка на нервните клетки, това е едно претоварване на нервните клетки, което води до едно изчерпване, на един биохимичен дисбаланс и този ускорен импулсен поток било то от разочарования, от стресове, от информативност, която постоянно ни залива – някаква негативна информация, това довежда до изчерпване на тези нервотрансмитери, на тези хормони в нервната клетка, които придобиха гражданственост като хормони на щастието им казват много често хората и това нещо довежда до една по-силна реактивност в хората. Прагът на дразнене става по-нисък, чувството на тревожност става по-високо и безпричинно един вид започва да ни се включва алармената система. Безпричинно започва една тревожност, която обичайно е една човешка реакция на стресова ситуация, а реално при моите пациенти и при така тревожните хора това нещо се получава почти безпричинно в резултат на това биохимично изчерпване от стресови причини.

Р. П.: Ние се лутаме или по-скоро и социалните наблюдатели също между оценките за някакъв вид социален теремутлук, който ние българите имаме до холерични, истерични реакции пък на нещо, което дори не се очаква да предизвика такава. Имате ли някаква по-широка диагноза за състоянието, което в момента нашето общество се намира доколкото, разбира се, общността носи общи черти, а не всеки индивидуално?

Б. Б.: Не бих се ангажирал с диагноза на цялата общност българска. Нали в общи линии ние си имаме нашата народопсихология, разбира се, но като статистика ние не се различаваме кой знае колко от другите европейски общества по отношение на заболеваемост от различните психиатрични състояния.

Р. П.: Има ли сега повишаване на разстройствата, свързани включително, да се върна към началото на разговора, със сезона, който наблюдавате във вашата практика?

Б. Б.: Повишаване не бих казал, че има. В смисъл, че е нормално. То си има заболеваемост от тревожност, депресия, с което главно се занимавам аз, не водя някаква статистика, която да мога да кажа категорично във вашата медия да кажа, че има някакво повишаване, това също би било информация, която би натоварила хората евентуално. Не бих казал, че има някакво повишаване.

Р. П.: Да завършим, с вашите колеги в подобни разговори се опитваме да вземем нещо полезно в ежедневието съвета за справянето със стреса, ако щете дори сезона и неговата специфика и капризи ни предлагат.

Б. Б.: Конкретен съвет аз не си позволявам нито на пациентите, нито в такъв широк ефир мога да си позволя конкретен съвет към хората. По-скоро не се задълбочавайте толкова в нещата, не се взимайте толкова насериозно и така в общи линии забавлявайте се повече.

Р. П.: Дано да успеем да го правим. Благодаря много и успешен ден пожелавам на събеседника ни психиатъра и психотерапевт д-р Бранимир Бранков.






ОЩЕ ИНТЕРВЮТА
  Светла Москова - изкуствовед
  Радослав Паскалев - богослов
  Маркианополски епископ Константин
  Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
  Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”
  Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители"
  Пламен Сивов, богослов
  Джема Барух - изпълнителен директор на фондация "Пловдив 2019"
  Светозар Гледачев, финансов анализатор
  Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив







Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.