БНР Портал

Радио Пловдив





ИНТЕРВЮ НА ДЕНЯ

Проф. Нина Дюлгерова – преподавател във ВСУ
2 August 2011 - 13:54:17

Радио Пловдив: Както вече стана ясно проблемът с лицензите на Бургаската рафинерия и споровете й с митниците, с финансовото министерство и премиера надскочиха чисто административния си и вече имат и съдебен характер, освен икономически. Затова обаче какви ще бъдат последствията от тази ситуация, която доведе до сериозни сътресения на пазара на горива и постави много въпроси около начина, по който се издават лицензите, по начина, по който се сключат договорите и неустойките съответно, които трябва да бъдат заплатени както и за мотивацията за едно или за друго, имащо достатъчна тежест съдебно решение продължаваме разговора с проф. Нина Дюлгерова – преподавателка във Варненския свободен университет и веднага да ви попитам, проф. Дюлгерова, отговорете моля ви, според вас има ли сериозен елемент на политическа игра около тази ситуация с Лукойл.



Нина Дюлгерова: В общи линии мисля, че има дотолкова доколкото тук се гради имидж поне с декларациите, които от няколко дни слушаме от страна на представители и то високопоставени представители на правителството, защото когато се излиза с аргумента, че се спира дейността или лицензите на Лукойл – Нефтохим, винаги се говори „Ние спазваме закона.”, но се оказва, че или не знаят закона или това е част от действително политическата игра, която се прави с една висока степен на демагогия, защото се оказва, че влизаме в познатия модел „Ние ги ловим – пък те ги пускат.” тъй като пак влизаме в познатото русло на взаимоотношения, ако изобщо този термин може да се използва, взаимоотношения между административната, правителствената власт и съдопроизводството в България. Отново влизаме в този процес, за който непрекъснато се коментира от Брюксел, че имаме проблеми и че не стигаме до ефективни присъди и в случая ако се върнем на темата, която коментираме с вас, излиза, че ние отново имаме една игра, което вече според мен е втръснала на българския народ, защото след като се отправят такива обвинения и се взимат такива ефективни решения от страна на правителството и след като още на следващия ден, буквално да кажа в понеделник, се отменя това решение от определен съд, на определено ниво се задава големия въпрос: защо се прави това, защо точно сега и защо не са се съобразили с елементарни така да се каже правила на играта власт – съдопроизводство. В резултат на което може отново да се каже, че това е някакъв български вариант на геополитика, тъй като не трябва да се забравя, че от дена страна българското правителство, но бих подчертала дебело, че това е една определена част от българското правителство, не голяма част, независимо, че и в петък, и в понеделник от страна както на премиера, така и на вицепремиера и на министър, се опитаха да поставят една обща платформа защита на взетото решение. Смятам, че това е игра, която се прави от определена група представители на властта, които засега играят, не бих казала, че е доста добре, но може би е част от големия пъзел, който те са си поставили за цел да преодолеят.


Р. П. – А коя е тази група, която е основния участник в играта?

Н. Д. – В общи линии това са тези, които започнаха играта и които всъщност се опитват и продължават да играят тази игра с Нефтохим – Лукойл. Не трябва да се забравя, че това е руска фирма, частна голяма руска фирма, но същевременно е с българско представителство тук и самия факт, че от Русия нямаше сериозни атаки или коментари на правителствено нива по отношение на това, което се случва в България, значи това си е част от нашата българска игра – политическа игра, според мене свързана с получаване на някакви финансови дивиденти. Днес вече се разбра тъй като в публичното пространство това непрекъснато се коментира от експерти от всякакъв ранг и експерти в различни области и най-вече от административното право се разбра, че реално погледнато Лукойл може да продължи да си действа и да продължи своята дейност, но трябва да си плати всичко, което не е платила досега.


Р. П. – Какво ще бъде развитието на играта? Това ще се случи ли?

Н. Д. – Подозирам, че Лукойл ще си плати някакви лицензи, ще си плати лиценза или това, което досега не си е платила, ще продължи напред, но в случая ще се получи един сериозен финансов ресурс в бюджета, който подозирам, че ще се използва и за изборите, тъй като всичкото, което в момента се осъществява е в предизборен период. И това, което в момента се случва с казуса на Нефтохим е свързано и бих казала е една добра игра, в която в един момент се получава новина, всички съсредоточават погледи и коментари и внимание върху този казус и покрай това могат много други неща да се случат. Не ме питайте какви, просто подозирам, че във времето ние ще ги разберем, но това си е част от сложния пъзел и това е част от предизборната игра, която се играе, тук бих казала, че не е само от ГЕРБ, това е така да се каже широкият спектър на политическите партии, които имат своите интереси, цели и стремежи.

Р. П. – Проф. Дюлгерова, вие сте специалист в областта на енергетиката. Според вас има ли пряка връзка обаче изхода на тази драма с Лукойл и изграждането на другите петролни проекти на Русия, изграждането на Бургас – Александруполис петропровода?

Н. Д. – Добре, аз съм склонна да мисля, че може и да има, но аз пак повтарям, че това е проект, който няма да се реши днес и утре, трябва още малко време и то е обвързано с параметри и с процеси, с проекти, които не са само с Нефтохим, това са свързани с процеси и с проекти и с Турция, и с Гърция, и с Русия и тъй като всичкото е политика и дипломация приемам, че това е част от пъзела, да, приемам го като част от големия пъзел черноморски геополитически, защото Бургас – Александропулис не е слязъл от дневен ред, той просто е замразен. Второ, аз не забравям, че политиката, която осъществява България по отношение на Бургас –Александропулис, абстрахирайки се от това, което е основна тема на нашия разговор е достатъчно добра и ако се играе добре ние от това можем да извлечем ползи, финансови ползи за държавата дотолкова доколкото ние можем много сериозни преговори да водим България в този нефтопровод да излезе от ролята си само на транзитна дестинация, а да търси и своето сериозно присъствие не само в началото, но и в края на този тръбопровод, защото началото е в Русия, я краят е в Гърция. И вместо да използваме тази доста нескопосана игра с ОВОС – оценката за въздействие върху околната среда, по-добре да решим по какъв начин максимално добре да се възползваме от този проет, защото както се очертава политиката на това правителство и вероятно политиката на следващите правителства в България ще бъдат акцентирани върху две основни направления, за съжаление само върху две: това ще са енергийните проекти и това ще бъдат магистралите. Отиват малко на заден план туризъм, земеделски земи, прехрана, за голямо съжаление образованието отива на заден план, всичкото се съсредоточава върху това, което може да доведе до много високи финансови дивиденти. Дивидентите и финансовите потоци са в тези две области. Но тези проекти не пречат да се акумулира огромно количество пари, защото и в Набуко плащаме, държавата си влага своите пари и по отношение на Южен поток и по отношение на Южен поток, и по отношение на АЕЦ – Белене, правят се искове, водят се съответно дипломатически и политически преговори, излиза се с огромно количество документи с официален характер, но проектите не се осъществяват с някакви темпове, но това не пречи да се акумулират финанси.

Р. П. – Проф. Дюлгерова, можете ли да коментирате и позицията на един от енергийните експерти, изказана около цялата тази ситуация, че всъщност това, което се случва с Лукойл – Нефтохим в страната ни в момента, съдебните битки и т. н., просто едно тестване на пазара – това да се видят дали ще се появят нови играчи, които да бъдат по-коректни и по-мобилни във връзките с държавата?

Н. Д. – С уговорки бих го приела, защото самото желание е прекрасно, но пътят към ада е постлан с добри намерения, защото вчера чух една интересна новина, че от Казахстан имат готовност, имат запаси от дизелово гориво или по-точно гориво за самолетите, но виждате ли никой не ги търси от България, което означава, че аз не съм много склонна да приема, че става въпрос за тестване. Не, извинете ме, поправям се. Съгласна съм, съгласна съм категорично, че става въпрос за тестване за нови играчи, но тук задавам следващия въпрос – кои ще бъдат тези играчи и следващото пък, което пък опровергавам в това изказване на енергийния експерт, че играта и желанията не са свързани с по-коректна игра, а желанията са свързани с разместване на пазари, с включване на играчи, които може би ще могат да плащат повече комисионни.

Р. П. – Благодаря ви за този разговор. Очевидно той изисква своето продължение, но пък действителността ни го поднася много красноречиво. Темите за разсъждения са много около цялата тази ситуация. Благодаря и за вашата позиция. Проф. Нина Дюлгерова – преподавателка във Варненския свободен университет.








ОЩЕ ИНТЕРВЮТА
  Светла Москова - изкуствовед
  Радослав Паскалев - богослов
  Маркианополски епископ Константин
  Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
  Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”
  Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители"
  Пламен Сивов, богослов
  Джема Барух - изпълнителен директор на фондация "Пловдив 2019"
  Светозар Гледачев, финансов анализатор
  Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.