БНР Портал

Радио Пловдив





ИНТЕРВЮ НА ДЕНЯ

Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
17 April 2014 - 14:31:30

На интернет страницата на Централната избирателна комисия, на Комисията за защита на личните данни и прокуратурата днес ще бъде публикувано общото им становище за администрирането на сигналите за злоупотребата с лични данни. Досега такива са постъпили в ЦИК 250, в прокуратурата – около 20. Свидетелствата за хаотичността и липсата на контрол около истерията, свързана със злоупотребата с лични данни обаче досега пропусна най-важния отговор на въпрос, който всички си зададоха междувременно, а именно – кой трябва да бъде отговорен за откраднатата идентичност на електорат. Дотук обаче стана ясно и нещо друго – обичайните заподозрени този път се оказаха най-чисти – отличникът е ДПС, следван от големите партии БСП и ГЕРБ със съвсем скромни провинения на фалшификациите.

Антоанета Цонева – наш събеседник по темата, Институт за развитие на публичната среда.



По начина, по който анонсирах и в по-ранните часове на програмата темата може да започнем така – каква степен на прозрачност е нужна на обществената среда, за да противостои на тъмните явления в институционалното устройство на държавата? Имате ли основание да твърдите, че това ще се случи след ситуацията, на която всички станахме свидетели?

Антоанета Цонева: Необходима е тази степен на прозрачност, която може да предизвика институциите да работят по един демократичен начин и в интерес на гражданите. Това, което имаме в момента е точно този подход – гражданите контролират поведението на политическите субекти в частта регистрация и явяване на избори.

Р. П.: Разбрах ви и така, че този подход, безнадеждно опорочен, всъщност се оказва като предизборен климат за злоупотребата с лични данни, но той ще проработи в услуга на новия обществен договор за морал и повече законност. Така ли?

А. Ц.: Както виждате гражданите не намирам да са недоволни от тази възможност. Вие имате ли оплакване отнякъде от това, че има електронна проверка?

Р. П.: Оплакванията обаче идват от другаде, а те са именно от това статукво ЦИК, която обаче по никакъв начин не може да заличи тези фалшиви данни и това да промени броя на електоралната подкрепа. Всъщност означава ли това, че вота ще бъде опорочен и какви опасности виждате вие?

А. Ц.: Няма как вотът да бъде опорочен, гласуването е на 25 май, тайната на вота е гарантирана и не виждам защо се приравнява тайната на вота с това, което се случва с подписките, с които се подкрепят партиите и защо се слага знак на равенство и защо в такава степен забелязвам много, много голямо напрежение и истеризиране по темата. Къде в този разговор е интересът на гражданите и докъде свършва интересът на тези, които имат претенция да се явяват на избори?

От тук нататък избори ще има отново и отново, референдуми също. Как ще се решава въпросът с подписката? На референдуми при гражданска инициатива винаги има подписки. Ако нашето общество се плъзга постоянно по повърхността и драскаме по нея, без да можем да разберем какво ни се случва всъщност ние никога няма да решим проблемите, които имаме. А на нас ни се случва липсата на легитимност на институциите, липсата на легитимност на правовия ред – това е проблемът, който виждаме в момента. Трябва да стигнем до това прозрение, а не през цялото време да се занимаваме с това ама как това се случи, защо се случи, пък партията на българските комунисти, пък това известно лице в нея – това е повърхностен анализ.

Ние имаме проблем на представителността, имаме проблем в начина, по който функционират институциите. Това, което става със злоупотребата с лични данни е показателно. Вие виждате колко дни са необходими институциите да заемат позиция, която да е ясна и отчетлива за гражданите – какво и как да правят, какво ще последва от тук нататък и по какъв начин да защитят правата си.

Р. П.: Т. е. вие не виждате никаква опасност за предстоящия вот, но в същото време?

А. Ц.: Няма никаква причина да го виждам. Всеки има свободна воля и право да отиде на 25 май на избори.

Р. П.: Но в същото време се забелязва тази безпомощност на институциите, които не успяват да реагират на голямата степен прозрачност, която според вас не е дошла в повече. Но не смятате ли, че от тази прозрачност станаха много по-видими начините за злоупотреби с една предоставена възможност да се правят справки в ЦИК? От тук не следва ли, че корпоративния вот може да бъде стимулиран...

А. Ц.: Как? Може ли само да изясним въпроса с тази хипотеза за корпоративния вот, която се повтаря непрекъснато? Как ще бъде стимулиран?

Р. П.: Вземете например едно държавно учреждение или в едно предприятие директорът например може да провери каква е политическата лоялност на служителите.

А. Ц.: Добре, проверява това и какво се случва от там нататък?

Р. П.: Кажете вие.

А. Ц.: Не, вие кажете, защото вие издигате хипотезата, че ще има корпоративен вот. Аз съм един работодател и злонамерено и недобросъвестно използвам личните данни, защото, забележете, това, което казвате също е престъпно. Проверявам моите служители на чии подписки са се подписали и установявам следното мога да ви кажа – примерно ако имаме сто служители, че от тях 20 примерно са в подписки. От тези 20 по 5 са в различни подписки. Какво следва от тук нататък? Какъв корпоративен вот има в това? Значи вие предпоставяте, че от сто служители ще си бъдат открити в подписките, което не е така.

Р.П.: Но тук не се нарушава тайната на вота?

А. Ц.: Е, не се нарушава никаква тайна на вота, защото тайната на вота ще се случи на 25-ти. Подписките, предположенията се събират на улицата както трябва да се случва от най-различни хора. От това, че вие се подписвате доброволно, подписът на друго лице и т. н. нямат характера на информация, която е тайна със степента на тайната на вота. В момента вие казвате на гражданите, че едното и другото е едно и също. Но вие може да подкрепите една подписка и изобщо не значи, че ще подкрепите тази партия. Даже не значи, че ще отидете на избори. Защо единият акт и другият акт се приравняват? Освен това много по-малко хора участват в подписките, отколкото милиони хора се явяват на избори. Много моля, нека да престанем с тази хипотеза. Тя е изкуствена и неправилна.

Р. П.: Само че тази хипотеза беше огласена и от президента на държавата Росен Плевнелиев, който заяви, че скандала е много сериозен.

А. Ц.: В тази случаи институциите трябва да действат. И ние препоръчахме ЦИК да усъвършенства тази поправка. Това, което аз в момента се опитвам да дам аргументи е повтарянето непрекъснато на твърдението, че корпоративния вот ще бъде подкрепен и усилен от това, че някой ще види в коя подписка сте. Това предполага, че всички работници, които ходят на избори и служителите, всичките са в подписките и че работодателите ще се интересуват от това кого те са подкрепили. Само не мога да разбера какво следва от там нататък. Ако вашият работодател разбере, че вие сте подкрепили Партията на българските комунисти например? Какво ще се случи? Ще ви уволнят от работа, ще ви кажат да не гласувате за тях? Защото най-страшното в една предизборна ситуация е допълнително да се нагнетява недоверие, страх и да се разрушава и минималния консенсус, свързан с демократичността на процеса, което ние сме царе да правим.

Р. П.: Разбрах ви. Вие не смятате, че се нарушава тайната на вота?

А. Ц.: Разбира се, че не се нарушава тайната на вота. Всичко друго доказва, дайте да го кажем в прав текст, че години наред тази практика всъщност е съществувала без гражданите да могат да се защитят. Нали сте съгласни с това? Това е явление, което не е избуяло на тези избори.

Р. П.: Защото много страшно звучи този факт в подкрепа на вашите думи, че 100 фирми в България се занимават с покупко-продажба на данни, че една трета от всички лични данни у нас са компрометирани.

А. Ц.: Точно така. И това е работа на институциите, които трябва да гарантират защитата на личните данни – има Комисия за защита на лични данни. Ако вие имате информация, че 100 фирми търгуват с базата данни тази информация комисията има ли я? Какво е направила във връзка с това? Това не е проблем на тайната на вота, не е проблем на активността, на свободната воля на гражданите също. Те трябва да отидат и да гласуват на 25-ти свободно. Най-важното е това да се случи, за да може всяка порочна практика да изгуби смисъл. Българските политически партии в голямата си част нямат достатъчно хора, които ги подкрепят. По тази причина се преминава към подобни порочни практики. Когато ти не можеш да се явиш на избори и да събереш 2500 подписа какво правиш в това състезание? Това е големият въпрос – липсата на легитимност.

Р. П.: Едно от предложенията например е, че не трябва да се събират тези подписи, за да се сведе до минимум възможността за злоупотреби.

А. Ц.: Също като децата – като има някакъв проблем просто да го махнем. Не е решението в това. Като няма подписки ще се явят 300 партии на избори, толкова колкото са те.

Р. П.: Г-жо Цонева, това няма ли да подейства като отчуждение допълнително от правото да бъде упражнен вота? Не поставя ли под съмнение всяко едно упражнение по демокрация каквото например е едно гласуване? Предстоящият вот например?

А. Ц.: Гражданите са достатъчно зрели, за да могат да понесат по-висока степен на информираност за лошото функциониране на нашата демокрация. Обратното означава ние да ги държим упоени и те да не знаят какво всъщност се случва и как функционират институции. Това нали не е по-добрият вариант? Точно това трябва да ги накара да отидат на избори. Да се ядосат, да го направят и да участват в създаването на институции, които могат да противодействат и да защитават правата им. Точно този скандал, точно този безобразен подход – безогледен, арогантен, без никаква грижа затова какво би означавало това, което е приложено от определени политически субекти, своеобразната пасивност, която се наблюдава в институциите, през които се прехвърля топката, точно това трябва да накара гражданите да упражнят правото си. Защото това е най-силното им оръжие – никой не може да ги спре, никой не може да ги принуди да направят каквото и да било, защото има тайна на вота. Вие в тайната стаичка сте сами, със собствената си воля, никой не би могъл да ви въздейства. Винаги можете да гласувате свободно.

Р. П.: Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.






ОЩЕ ИНТЕРВЮТА
  Светла Москова - изкуствовед
  Радослав Паскалев - богослов
  Маркианополски епископ Константин
  Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
  Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”
  Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители"
  Пламен Сивов, богослов
  Джема Барух - изпълнителен директор на фондация "Пловдив 2019"
  Светозар Гледачев, финансов анализатор
  Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.