БНР Портал

Радио Пловдив





ИНТЕРВЮ НА ДЕНЯ

Милен Русков, писател
10 September 2013 - 13:03:38

С премиера на постановката на пловдивския театър “Възвишение” стартира традиционният театрален фестивал Сцена на кръстопът. Режисьор на този спектакъл е Иван Добчев, адаптацията от едноименната книга на Милен Русков е направена от Алексанъдр Секулов и Иван Добчев. Да чуем как е роден романът „Възвишение”, Милен Русков?



Милен Русков: Аз понеже имам връзка с Котел, баща ми е от там и бащиният род ми е от там, там съм изкарвал голяма част от детството си и българското Възраждане ми е близко по един доста интимен начин. Като момче съм минавал доста покрай Музея на Възраждането, паметниците на Раковски, Софроний Врачански и други хора и тази тема струва ми се винаги е съществувала някъде на задния план на съзнанието ми, но понеже човек е много склонен да не вижда това, което е под носа му и да търси интересните неща някъде далеч, аз дълго време я избягвах. Просто не разбирах с какво богатство разполагам. До голяма степен по стечение на случая, защото ако не бях от Котел, ако детството ми по някакъв начин не беше установило тази задочна връзка между мене и Възраждането, кой знае дали изобщо би ми хрумнало в живота по какъвто и да е начин да напиша такава книга. Тъй, че в това има една съдбовна случайност, а пътят на тази случайност беше отпушен така да се каже в резултат на два други фактора. Първият е, че аз имам приятели, литературни приятели, които дълго време ме караха да напиша нещо на българска тема. И от един момент нататък това искане, повтаряно многократно към мен и винаги отхвърляно от мен, това искане започна да се натрупва и аз започнах да се питам дали да не напиша наистина нещо за България, нещо на българска тема. И втората щастлива случайност, която ме тласна в края на краищата към това решение беше, че един ден през август, струва ми се през 2009 г. или през 2008 г., минавах през Котел, разхождах се и минавах покрай Галатанското училище и за пръв път в живота си забелязах надписа, който стои над вратата на това училище, надписът е „Помогни ми да те възвися!”, който е много хубав, много красив надпис. И си дадох сметка, че аз съм минавал покрай това училище вероятно стотици пъти и никога не съм забелязвал този надпис или пък той ми е минавал така покрай очите. И тогава си казах – абе, я, дай да видим дали аз наистина не мога да напиша хубава книга от нещата, които са около мен, от българските неща, покрай които съм минавал през всичките тези години и които образуват тъй да се каже фона на моето съществуване.

След това прочетох Рибния буквар на Петър Берон, който ми се стори страшно смешен, много сладък като език, историите, които разказва, след Берон бяха много, много склонен да напиша книга за българското Възраждане, но все пак реших по някакъв начин да бъде свързана с котленските възрожденци, защото тях най-добре ги познавам, тъй да се каже в тяхната атмосфера съм израснал. И реших да пробвам дали Берон ми харесва и казах дай да взема „Горски пътник” да вида как ще ми се стори. И „Горски пътник” ми се стори страхотна книга, това е най-смешната книга, която аз съм чел, аз просто съм ръкомахал докато я чета, не, защото Раковски е искал да напише смешна книга, а времето я е направило смешна. И когато времето направи нещо смешно, то е по-смешно от всякакво човешко въображение и чувства за хумор. Никога не можете да го измислите смешно по тоя начин както времето може да го направи.

И тогава, вземайки смешното от към Раковски, с тази особена поетическа сладост откъм Берон реших да напиша книга, която да съчетава тези две качества плюс трагизма на българската националноосвободителна борба и огромната пъстрота на българския възрожденски свят.

Р. П.: И как дойдоха Асенчо и Гичо?

М. Р.: Асенчо и Гичо ги сънувал, мисля, че беше месец март, аз имах една поредица от сънища, в които сънувах тези двама герои и първото нещо, което сънувах, първия диалог, който сънувах беше с Асенчо и Гичо и двамата бяха в този сън с имената си. Този диалог е включен на 35 стр. в книгата и това е диалогът, в който Гичо казва на Асенчо – хайде, ние да захващаме делото, а пък Асенчо казва - как, още сега ли ще захващаме, и т. н. И както казах, сънувах около три или четири седмици през ден.

Р. П.: Винаги съм си мислела, че е така.

М. Р.: Сънувах през ден тези диалози и започнах да ги записвам, без да имам някаква ясна представа какво точно ще правя с тях, защото си дадох сметка, че ако не ги запиша ще ги забравя, а те бяха много сладки, много смешни. Казах си – абе, аз това нещо ще го запиша, някой ден, някога, някъде ще го използвам. И ги записах, те трябва да са някъде около петнайсетина такива диалога и когато ги написах вече взех окончателното решение да напиша книгата, защото имах много ясни герои.

И така. Тези двама герои ми дойдоха на сън, на сън.

Р. П.: Много интересно. Сега, дайте да видим как става на пловдивска сцена всичко. Виждате ли нещо съдбовно в това, че изгоря театъра ни? Аз бях на програма, когато изгоря театъра и си помислих, че „Възвишение” пропада.

М. Р.: Не знам дали е съдбовно. Много е съмнителен този пожар. Ако човек знае подробностите около него както аз ги знам, сега не ми се иска да се впускам в тях, това е много, много съмнителна работа, но какво и да е станало струва ми се, че ако някой е искал да спре това представление или пък може би самия фестивал не е успял и ще стане хубаво представление.

Р. П.: Всички билети са продадени?

М. Р.: О, да, те бяха продадени още първия ден.

Р. П.: Какво очаквате от пловдивската трупа и гостуващите актьори? Как се справят те с диалозите? Това е един интересен език, на който ние, съвременните българи не говорим.

М. Р.: Нямат никакъв проблем с езика, много автентично играят, много автентично го произнасят. Това все пак са артисти и макар, че повечето то тях са млади чудесно разбират всичко и живеят с това нещо, те са вдъхновени от спектакъла, което е гаранция за успех, защото, когато човек прави нещо със сърце той дава всичко от себе си и ако има талант раздава този талант и нещата се получават талантливо, което е гаранция за успех. Актьорите са добри, Добчев разбира се е изключителен майстор в своето изкуство, голям български режисьор така, че мисля, че ще стане хубав спектакъл.

Р. П.: Точно пловдивският театър успя да спечели „Възвишение”. Как ви се струва това и да ми кажете малко повече за Пловдив като град.

М. Р.: Ами, пловдивският театър е спечелил „Възвишение” защото беше най-бърз, иначе аз нямах абсолютно никакви предпочитания към пловдивския театър или който и да било друг в София. Просто Сашо Секулов се показа изключително бърз, прояви много добър усет, поиска да откупи правата за пловдивския театър, на който той е драматург струва ми се две седмици след като книгата излезе и аз се съгласих и те направиха голям удар. Ако бяха закъснели с два – три месеца щях да им продам правата два пъти по-скъпо, защото книгата имаше успех, но от начало това не личи и продължава да има голям успех, но халал да им е.

Р. П.: Вие сте свързан с Пловдив. „Жанет 45” ви издава.

М. Р.: Така е, разбира се, „Жанет” издава всичките ми книги и аз съм много доволен от работата си с това издателство и с Божана Апостолова. В този смисъл да. А що се отнася до Пловдив, другият ви въпрос, аз много харесвам Пловдив, Пловдив има друго, по-лежерно настроение и има нещо от средиземноморския дух тук и затова обичам тоя град, обичам да идвам тук, да прекарвам известно време в Пловдив, защото се чувствам много приятно и спокоен тук.

Р. П.: Пожелайте нещо на пловдивчани.

М. Р.: Желая преди всичко на пловдивчани, както на всички хора, добро здраве и кураж, и търпение – това са, струва ми се, трите най-важни неща в живота – добро здраве, кураж и търпение.

Р. П.: Наш гост бе писателят Милен Русков. С неговото „Възвишение” се открива Сцена на кръстопът тази вечер.






ОЩЕ ИНТЕРВЮТА
  Светла Москова - изкуствовед
  Радослав Паскалев - богослов
  Маркианополски епископ Константин
  Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
  Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”
  Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители"
  Пламен Сивов, богослов
  Джема Барух - изпълнителен директор на фондация "Пловдив 2019"
  Светозар Гледачев, финансов анализатор
  Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив





Новини

 
 
 
 
Дейности

 
 
 
 
Реклама

 
Радио Пловдив

 
 
 
Радиопрограми

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радио България

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


© 2010 Българско национално радио. Телефон за контакт: 032 - 60 58 58. Designed by BSH

Protected by Copyscape DMCA Copyright Detector
.